„От несигурните неща смъртта била най-сигурното. Но засега животът неизменно е побеждавал.“ Любим цитат на д-р Росица Кръстева: началник на Онкологичния център към МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище и наш специален гост в Епизод 11 на „Жените на България“.
Ако кажем, че медицината е закодирана в гените й, ще бъде вярно. Вярно е обаче, че при родители лекари, нейната детска мечта не е да бъде лекар. Тя мечтае да стане актриса! Желание, което търпи провал. Също, както и една друга страст – да учи за палеонтолог.
„В крайна сметка установих, че да следваш медицина не е чак толкова лошо“, признава д-р Кръстева, която завършва със златен медал природо-математическата гимназия в Шумен през 1989 г.
Преди почти три десетилетия, когато взима дипломата си от Медицинския университет в София, онкологията у нас все още е тема табу. Росица обаче се впуска с цялата страст на огромното си сърце в темата. Започва да чете все повече и повече. Да се вълнува и да открива нови светове и хоризонти.
„Може би днес не съм чак толкова ентусиазирана, както преди 10 години например. Днес съм повече реалист, но аз давам на пациентите си повече от надежда. Старая се да им покажа и да ги науча, че ракът не е смъртна присъда“, споделя д-р Кръстева, която ни приема в единствените си два свободни часа, в единствения възможен ден – вторник, в своя кабинет, в Панагюрище.
Две неща са поразителни при първата ни среща – дълбоките зелени очи, от които струи надежда. И едно огромно червено сърце под формата на брошка, закачено върху ревера на престилката й. Толкова е истинско това сърце, че имаш чувството, че дори тупка.
Човек я гледа и просто знае: тази жена е родена за лекар. Лекари са били и майка й, и баща й. Лекар е сестра й, която завършва медицина в Германия, където живее и практикува професията и до днес. Единствен от фамилията, който излиза от кръга на белите престилки е синът й Константин. Въпреки че й неговият баща е лекар, момчето следва 2 години физика зад граница, след което се отдава на голямата си любов – музиката.
„Синът ми учи поп и джаз музика в Нов Български Университет. Щастлив е, а аз винаги заставам зад детето си. Децата трябва винаги да бъдат подкрепяни“, казва д-р Кръстева – лауреат на престижната годишна награда на фондация „Свети Иван Рилски“ за принос към здравеопазването в областта на онкологията (2017).
Детството й минава в първата християнска столица на България – Велики Преслав. „Имах прекрасно детство. Свободно, безгрижно. Отгледана съм от моята баба“, връща се назад във времето тази изумителна жена, която специализира онкология в половин Европа (Торино, Атина, Мюнхен, Базел и т.н.).
Росица носи силен, бунтарски дух. Дух, кален вероятно в летата във Велики Преслав, в които препуска на воля с колело през гробищата на града, прекосява боровата гора и се озовава пред двореца с разкопките на цар Симеон. Днес, когато отдавна е прекрачила в света на възрастните, Роси има свое правило: поне веднъж в годината отива на място, на което никога не е била преди.
„За едно дете е изключително важна свободата. Благодарна съм и на родителите си, и на баба си за моето детство“, казва д-р Кръстева, която за хиляди хора у нас е лъч светлина, извор на кураж и смелостта да се бориш, да искаш да го живееш този живот, въпреки тежките моменти.
„В България се робува на няколко табута и едно от тях е, че диагнозата рак е обричаща. Ракът обаче не е присъда. Тези хора с диагноза рак са също толкова полезни на обществото, колкото и другите“, категорична е жената, през чийто кабинет годишно минават безброй човешки съдби.
