Когато си на 30 и все още не си се снимал в нито един пълнометражен игрален филм, едва ли някой предполага,че успехът “само тебe чака”. Но може би просто му трябва правилният режисьор и малка второстепенна роля в наистина силен и въздействащ филм, за да ти връчи номинация за “Оскар” и още куп признания. И да ти разреши да заявиш, че “в актьорска игра има нещо мистериозни и магично” и в това да има смисъл.
И ако името Лупита Нионг’o ви се струва освен екзотично, напълно непознато - няма да е за дълго. Защото когато - и ако - гледате “12 години робство”, е много възможно да се просълзите от всичката нагнетена драма, която съпътства 12-те години от живота на един свободен мъж, продаден в робство във времето преди Гражданската война между Севера и Юга в САЩ. Но освен това ще имате шанса да забележите и Петци - робиня в плантация за събиране на памук, държана от жесток господар с не особено християнски апетити към тялото й. Петци е само един от многото страдащи в пъстрата и нагорещена от слънцето и несгодите палитра персонажи, която обаче - дори и да сте стискали зъби при несправедливостите около Соломон, със сигурност няма да ви остави безразлични. Основната причина за това е, разбира се, Лупита, която спечели всички с малкото реплики, изразително лице и една роля, която безспорно заслужава “Оскар”.
Не знаем дали е заради гладката й кожа, перфектните черти или истинския, “суров” и неподправен талант, но Лупита Нионг'о се появи от “нищото”, за да получи номинация от Академията за второстепенна роля още с дебюта си. Всъщност, каквато е и самата тя, и биографията й не е никак стандартна - родителите й са от Кения, но е родена е в Мексико. Причината на рождения й акт да не пише Найроби, където все пак впоследствие израства, е, че на 1 март 1983г., когато се появява на света, семейството на Лупита е в политическо изгнаничество. Не много след това Нионг'о се връщат в Кения, но когато Лупита навършва 16 я изпращат да учи е Мексико. Тя обаче предпочита да се запише в американско училище.
Завършва първо Hempshire College в Масачузетс, а след това – театралната школа към университета Йейл. За идването си в Америка, Лупита казва “Израснала съм в свят, където мнозинството от хората са черни и това никога не е било определящо качество. Когато описваш някого, не започваш с “той е черен, той е бял”. У дома първо бях момиче, после бях от моя етнос – Луо (бащата на Барак Обама е от същото племе – бел. авт.), бях от средната класа… цял куп други неща, които са далеч по-важни от факта, че съм чернокожа. Така че ми беше доста странно, когато дойдох в Америка и разбрах, че цветът на кожата ми е първото, което хората виждат в мен.” - споделя пред CNN.
Все пак Лупита има опит пред камера - преди ролята си в “12 години в робство”, Лупита редовно участва в телевизионен сериал “Shuga”, продуциран от MTV и излъчван в Кения – с цел да подпомогне осъзнването на проблема с вируса на ХИВ и да популяризира мерките за превенци сред младите хора. Сериалът се превръща в истински хит и започва да се излъчва из цял Африка, но това са само първите стъпки в работната биография на Лупита.
Добре образовна, с баща политик и второ от шест деца, пред Лупита всъщност няма пречки: “Родителите ми ни възпитаваха да следваме желанията на сърцата си.” – казва красавицата – “Съветваха ни да открием каква е ролята ни в света и след това – да дадем всичко от себе си, за да я изпълним с отличен. Според тях няма значение дали си чистач или доктор – докато действаш според своето предназначение, се справяш добре. Те не са ме притискали за нищо, въпреки че баща ми беше много разочарован, когато изоставих физиката.”
