Една талантлива българка гради своята успешна кариера в света на изкуството чрез работата си с медийни компании и общности по целия свят. Наскоро Боряна Иванова участва в създаването на анимационния сериал за виртуална реалност – Futureville. Проектът, създаден в германското дигитално студиo UFA, влиза в нова ера на разказването на истории и провокира зрителите да мислят по различен начин за новите технологии. „Благодарение на отворения сюжет, зрителят има възможност да си взаимодейства с разказа и да стане реален участник в историята“, разказва Боряна.

Преди Futurеville Боряна продуцира за UFA анимационната документална поредица Masters of Survival. Всеки късометражен филм представя съдбата на един човек, принуден да изостави стария си живот и да започне ново начало. Филмите са показани на редица международни филмови фестивали в Европа и САЩ.

Отскоро Боряна се е посветила на нова страст – силата на жените, обеднени в общността „Бъдещето на киното“, които всекидневно променят медийната индустрия. Така се ражда и първата виртуална конференция, събрала над 300 артисти, автори на съдържание, продуценти, финансиращи институции и технолози от цял ​​свят. Боряна влиза в ролята на творчески продуцент и селектира 30 участници, които споделят знания и умения със световна публика.

Разговорът с Боряна Иванова е за пътя към успеха, най-новите тенденции в анимацията и разбира се – за българската анимация, която според мнозина е  във възход, за жените и киното, за мъжете и жените...

– Как попаднахте в екипа на Futureville и дигиталното студиo UFA?

– След като завърших работата си по поредицата Masters of Survival, която проследява съдбите на десетима бежанци от Сирия, имах нужда да се гмурна в тотално различна тематика. Нещо, което е от социална значимост, но не е свързано с политическа тема. Попадна ми статия, която разглеждаше генното модифициране и дизайнерските бебета. В нея се обясняваше, че вече е реалност това, което до скоро сме считали за научна фантастика. Бях запленена! Продължих да се ровя в научна литература, блогове и анализи в популярни издания. Оказа се, че неща като brain machine interface (уред, който материализира силата на мисълта – бел.а.), възвръщане на изчезнали видове като вълнестия мамут (woolly mammoth) и ектогенезис (технология, която позволява отглеждането на ембриони в изкуствена утроба – бел.а.) са много по-близо, отколкото ние си мислим. Замислих се… Вместо да се въртим в кръг по безсмислени теми като строенето на гранични стени между САЩ и Мексико, не е ли по-добра идея да погледнем към нещата, които наистина ще засягат живота ни в ерата на иновацията и технологиите. Представих концепцията за сериала на UFA и те я харесаха, за моя най-голяма радост.

– Какво точно е Вашето участие във Futureville?

– Създаването на идеята за сериала, изследване на различни теми и оформянето им в епизоди, избиране на подходящ тон на сценария и визуален стил на илюстрация и анимация.

– Какво са най-новите тенденции в анимацията?

– Искам да разделя анимацията в две големи категории – тази, която излиза от големите студия, и независимата анимация. С изключение на Isle of Dogs („Островът на кучетата“ – бел.а.) на Уес Андерсън, в последно време нямаше почти нищо от по-големите продукции, което да ме грабне. Леко разочароващо е,  че холивудските студия залагат на един и същи модел за успех – предсказуеми и сладникави сюжети, покрити със специални ефекти и пухкави детайли за милиони. Намирам франчайзи и супер герои като Спайдърмен, които продължават да се завръщат на големия екран с минимални промени в оригиналната история, за отегчителни.

От друга страна, виждам произведения на изключително талантливи творци в рамките на по-малки фестивали за анимация в Европа. Като че ли малките бюджети провокират креативността и изобретателността на продуценти и аниматори. Тези творби обаче почти не стигат до широката публика, което е жалко. Има огромна нужда за по-ефикасно разпространение на независими филми. До известна степен, „Нетфликс“ изпълнява тази роля и купува все повече анимация, най-вече – сериали.

– Лукс ли е анимацията, рисувана на ръка? Възможно ли е зрителят да не може да направи разлика между нея и компютърната анимация?

– Според мен е невъзможно да се пропусне разликата между компютърната анимация и тази, която е рисувана на ръка. В ръчно рисуваната анимация има нещо много човешко и емоционално. Но тя определено е лукс и изключително времеемка дейност.

– В последните години се говори за възраждане на българската анимация? Какви са Вашите впечатления?

– Има изключително много талантливи аниматори в България, с уникален стил и визия. Ако нашите творци имаха дори една десета от бюджетите на холивудските студия, българската анимация щеше да добие световна слава. Имам безкрайно уважение към хората, които продължават да продуцират, въпреки малките или дори несъществуващи бюджети.

– Възможно ли е въобще да се говори за възраждане след годините, в които този жанр буквално беше убит и се произвеждаха по 1-2 филма на година?

– В последно време, „Творческа Европа – Медиа“ („Медиа“ е подпрограма на програма „Творческа Европа“, която предоставя подкрепа на филмовата и аудиовизуалната индустрия в ЕС за развитие, разпространение и промоция на техните творби – бел.а.) си е поставила за цел да дава приоритет на така наречените държави с нисък капацитет като България. Процесът по финансиране е изключително бюрократичен, но все пак това е една от малкото инстанции, които отпускат прилични ресурси. Има надежда за възход.

– Отскоро сте част от общността „Бъдещето на киното“, посветена изцяло на жените? Жените в модерния свят, част от който сте и Вие, имат ли нужда от подобен локомотив?

– Всички се нуждаем от локомотив. Жените в модерния свят не правят изключение. Вярвам, че когато професионалисти от който и да е бранш са обединени, имат по-голям шанс за успех. Такава общността предоставя възможност за запознанства, съвместна работа и достъп до информация. Исторически, жените се включват на пазара на труда по-късно от мъжете. Също така, на нас ни отнема повече време да осъзнаем, че в много случаи възможностите за работа не идват само от това, което знаем и можем, а от това кого познаваме. Неслучайно,  едно от най-важните неща за студентите в университетите от Бръшляновата лига, са братствата, в които членуват. Все по-често жените започват да отдават внимание на тези неосезаеми, но ключови ресурси.

– Колко важен е мъжа до една силна в професията си жена като Вас?

– Колкото за всяка една друга жена. Може би и малко повече. Понякога тривиалните неща като пазаруване и готвене ми се струват адски трудни. Често не остава време. Много уважавам мъжете, които не се чувстват застрашени от изпълняването на „традиционно женска“ работа. Определено, не претендирам че съм супержена и че мога да направя всичко сама. Работата в отбор често е решаваща за успеха.

Боряна Иванова е роденa в София, израснала е в София, учила е международни отношения в УНСС, после се прехвърля в Холандия, където завършва бакалавър и магистърска степен по политика и човешко развитие в университета в Маастрих. Живяла е в Холандия, Испания, Южна Африка, Германия и САЩ. В момента дели времето си между Берлин и Калифорния.