Те са петима и изживяват по детски щастието да бъдат на сцената, да намират смисъл в пътуването един към друг, за да стигнат до техния изумруден град на любовта. Това са Атанас Атанасов, Вежен Велчовски, Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев и Цветана Манева. Компания от гениални особняци, които пренасят великолепието на актьорската игра в представление.
След дълго взиране в „Хората от Оз“ (Театър 199), зрителят може и да намери прототипа на Дороти и кучето й Тото, или Плашилото, или Тенекиения човек, или Страхливия лъв. Но това откритие е безполезно, защото хората от Оз вече имат това, което на онези другите им липсва – сърце, ум и смелост, за да вървят по пътя си. Този път започва през април 2013-а и е белязан от над 100 представления, в които човешката душа е търсена, намирана и преоткривана безброй пъти, за да се превърне в машина за мъдрост. И това е напълно достатъчно, за да осигури осигури онзи комфорт в залата, който героят на Атанас Атанасов нарича моментна амнезия за всичко онова, което иначе ни съсипва. „В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанс да открие сърцето си“, продължава той. Чудото е, че това се случва в спектакъл, който отдавна е минал бариерата на художествената измислица и почти е размил реалностите. Както и героинята на Цветана Манева, известна писателка, която пише за реалността, защото реалността не е за вярване.
В една среда, извисена до откровен, но приятен снобизъм, се срещат всички форми на човешката същност, подгонени от липсата на любов и малката, но животоспасяваща доза топлина и семеен уют. И пак чудо – те не просто оцеляват, а еволюират, въпреки даденостите си – да караш по периферията, симулирайки дълбочина, или да си обикновена жена с кралски претенции, или експерт в това да нараняваш с класа, или да можеш много лесно да се натъжаваш – от всичко. А те го правят със стил, тоест незабелязано.
В „Хората от Оз“ Стефан Вълдобрев играе със зашеметяващ ритъм, изглежда лек като перце, а гласът му звучи както в песните му – топъл и мелодичен. От него идват уроците за любовта, най-силният от които е, че човек не оздравява, а свиква с болестта, затова най-добре е да е болен от любов. Той прилича на онези щастливци, които са осъзнали и смлели с всичките си сетива, че любовта е по-силна от всичко, дори когато е насочена към жена (Радена Вълканова) – красива, неустоима, изтънчена, фина, очарователна и прекрасна, макар и в представите на най-добрия му приятел (Вежен Велчовски). За да дойде ред на урок номер 2, свързан с радостта от находката и измамното усещане понякога да разчитаме като влюбване някого, който просто ни вдъхновява.
Атанас Атанасов е великолепен в образа на приятно луд сателит на голяма звезда, убедена в нормалността си. За голямата Цветана Манева превъплъщението в известна писателка изглежда като детска игра, но то е част от общото звучене на това представление, поднесено по един съвършено лек начин, като лек и красив летен десерт. И красотата не е илюзия – както градът нощем, защото през деня се виждат всичките му дефекти. Красотата е любов, защото, за разлика от всички други емоционални състояния, има надежда. А петимата от Оз са истински вълшебници, защото носят надежда.
Автор на „Хората от Оз“ е Яна Борисова, а сценичната адаптация е на Галин Стоев. Художник е Юлиян Табаков.
