"Петя на моята Петя“ е филм с мирис на синьо лято, на куче в чекмедже, на таралежи, родени без бодли, и на рицари без броня. Създаден е в най-добрите традиции на киното за млади хора, чиито души носят поне малко от романтичната нотка в поезията на Петя Дубарова. И добър опит да се свърже бъдещето с миналото, през образа на Петя преди и нейния евентуален образ сега.

Бъдещето и миналото си подават ръка в среща край морето, в една история, изградена върху връзките и паралелите между две тийнейджърки от различни епохи. Героинята на Петя Дубарова – оригиналът, е поверена на Алиса Атанасова. Петя Монова – „преродената“ Петя Дубарова, е Александра Костова, позната от „Маймуна“ на Димитър Коцев-Шошо. И двете са дръзки по своему – срещу системата, в която живеят. И двете носят мъдростта на младия човек – на своето време, и на белезите, които то оставя завинаги.

Снимка: Симон Варсано

Това е филм за младите, които остават вечно млади, никога не „преосмислят“ позицията си и не променят принципите си. За тях не важи съвета никога да не започват битки, които не могат да спечелят. Защото, когато си решил да бъдеш различен, просто трябва да действаш.

Албена Павлова вае незабравим прочит на образ, който в родното кино досега май никога не е носил изненади. Актрисата от Сатиричния театър е в ролята на Учителката – с безброй нюанси от емоции, пластове от актьорска игра на световно ниво, с детайли и удивителна любов с камерата.

Снимка: София Филм Фест

Юлиян Вергов, ехидният директор на едно уж съвременно училище, е другото голямо попадение в кастинга. Майсторски вплел суровост и свежест едновременно, примесени с цинично перверзно излъчване, той е сред акцентите в чисто сюжетен план. Той е Силата и контраста, но и Стената, срещу която се изправя крехкия бунт на Петя, защото във „всеки випуск има една, която се смята за преродената Петя Дубарова“, както казва героят му Крачунов.

„Петя на моята Петя“ е силно семеен филм. На само заради любопитните връзки между актьорите (Юлиян Вергов участва с дъщеря си Алена, Алиса и Ясен Атанасови са деца на актьора Атанас Атанасов, а Албена Павлова партнира на съпруга си Емил Марков). Тази близост си казва своето, защото топлината и уютът, които идват от екрана, носят още по-силно чувството за сродна душа – не само между актьорите, между техните герои, но и между тях и зрителите.

Впечатляващо е, че лентата е заснета за по-малко от месец, изцяло в Бургас, от оператора Иван Вацов. Много от актьорите, които участват, са родени и свързани с морския ни град, включват се и близо 500 местни жители като статисти. Участват още Васил Банов; Моньо Монев, Орлин Павлов, Васил Банов. Премиерата на „Петя на моята Петя“, на режисьора Александър Косев, бе в зала 1 на НДК, в рамките на 25-ия „София филм фест“ (2021).

Сценаристът Нели Димитрова разказва за работата си по филма, подготовката, емоциите, връзката ѝ с Петя Дубарова, непознатите страни от нейния характер и нещата, които умишлено не влизат във филма.

Г-жо Димитрова, работата Ви по този проект не е случайна. Как започна Вашата „връзка“ с Петя Дубарова?
 
- Не вярвам на нищо случайно в този живот. Случайностите са изключително привидни. На някого може да му се стори, че нещо е случайно, но то не е.
Дори има една такава теория сред психолозите, че в живота си срещаме само хора, които вече сме срещали по някакъв начин, колкото и странно да звучи това.

Свързвам Петя Дубарова с моето собствено израстване. Не мога да кажа точно кога съм прочела за първи път нейно стихотворение, но си спомням че в десети клас имах да правя есе за нещо, свързано с българска поезия. Тогава написах за Петя Дубарова, повлияна от книгата „Соната за Петя Дубарова“ на Веселин Андреев (книга, издадена през 1985 г., в предсмъртното си писмо авторът пише „Петя Дубарова – дали ще я срещна някъде?" – бел. а.).

Спомням си, че четох есето в час и разплаках дори учителката си и половината клас. Може би, от тогава, по някакъв начин, още повече съм се запалила и съм видяла, че творчеството ѝ явно действа, че да се говори за нея има смисъл. След това тази идея – за връзката ми с Петя, е седяла някъде дълбоко в мен.

Снимка: Симон Варсано

Преди години пак се сетих, че може да се направи нещо за Петя Дубарова. И въпреки че вече бях професионален сценарист, не смеех, все отлагах... Не намирах около себе си правилните хора, докато в един момент живота не ме срещна с Ники Урумов (Николай Урумов – продуцентът на „Петя на моята Петя“ – бел.а.). Той беше изпълнителен продуцент на сериала „Домашен арест“, освен това е бургазлия. Споделих му, че имам проект, който искам да реализирам с една моя студентка – Валентина Ангелова, която също е фен на Петя Дубарова. Ние тримата започнахме всичко. Това е началото на филма „Петя на моята Петя“...

Успя ли да „избухне“ Вашата лична страст в сценария на филма?

- И аз, и Валя, сме безкрайно емоционални, което понякога ни вреди. Много ексхибиционистично сме настроени от гледна точка на нашата душевност и споделяне с публиката. Някои хора смятат това за грешка, дори сред творците. Аз мисля точно обратното – че ако си се захванал с тази професия, трябва да се отдаваш винаги, без да пазиш нещо само за себе си от живота, от емоциите. Така че – да, дала съм всичко каквото мога в този проект. Но аз винаги се отдавам докрай на работата си...

„Позабравена“ ли е Петя Дубарова, както казва продуцентът на филма?

- Да, може би това е точната дума. Не е забравена напълно, но е позабравена. И аз много искам този филм да има една допълнителна мисия – не просто хората да го гледат, а да проявят любопитство към нейното творчество. Вярно е, че поезията е изкуство, което трябва да се преживява лично и не е за широка аудитория.

Снимка: Симон Варсано

Много искам младите да започнат да четат Петя, а по-възрастните, които са израснали с нея и са я позабравили, пак да си я припомнят. Защото това, че тя е останала на 17, няма никакво значение. Там има такава мъдрост и толкова страст, и емоция – и за живота, и за всичко...

Казвате, че този филм е „повече от биография“ за Петя Дубарова. Затова ли липсва темата за нейното самоубийство, въпреки че има момент от филма, в който „новата“ Петя е между живота и смъртта?

- Не просто е повече от биография. Нашата цел въобще не е била да подаваме биографични елементи от живота на Петя Дубарова. Акцентът е върху младото момиче и връзката му с Петя Дубарова. Има го моментът, който касае нейната смърт. Има едно доста добро тълкуване на причината, но това зрителят ще види, когато гледа филма.

Предполагам, че около подготовката на сценария сте прегледали доста материали и сте срещнала много хора. Открихте ли нещо неочаквано за Петя Дубарова – за нейния характер?

- Открихме нещо, което не влезе във филма, но има потенциал за нов филм. Става въпрос за нейната връзка с Пер, когото ние също открихме (през 1978 г. Дубарова участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“, снимките са в Самоков, но една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец среща Пер, швед, в когото се влюбва, той остава първата ѝ и единствена любов – бел. а.).

Пер въобще не знаеше, че Петя се е самоубила и въобще не знаеше, че тя е станала толкова известна. По негови думи, той е продължил да ѝ пише дълго след като тя е спряла да му пише.

Който прочете дневниците на Петя Дубарова, ще види, че тя е изключително огорчена и депресирана заради това, че той рязко е спрял да ѝ пише. Тук има много интересни хипотези, които могат да се развият – за причината да спре да получава писмата от Пер. Това обаче касае едно допълнително проучване, което не сме правили. Честно казано, не смятам, че ще можем да стигнем до някаква истина... Защото това е биография и не е добре да се спекулира с нея.

А нещо ново за характера ѝ научихте ли?

- Когато бях по-малка, не оценявах това, че тя е оценявала, че е била талантлива. Сега, след като препрочетох творчеството ѝ, разбрах, че тя е знаела цената си – без да спекулира с това. И това много ми харесва. Защото много хора не са проявили достатъчно добре творчеството си – именно заради някаква по-ниска себеоценка. А тя е съзнавала колко е талантлива.

Акад. Людмил Стайков и проф. Станислав Семерджиев са консултирали екипа как да направи сценария по-силен? Какви безценни съвети получихте от тях?

- Първоначално бяхме тръгнали да правим образа на директора на училището и това щеше да е жена. Професор Семерджиев предложи ролята да се изпълнява от мъж, за да е още по-силна ситуацията, и беше абсолютно прав. Акад. Стайков ни посъветва да разместим някои сцени, за да се получи по-добър ефект. Факт е,  че истинските „сценарни“ доктори и хората, които много разбират, казват една дума, но тя се оказва решаваща. Тогава се плясваш по челото и си казваш „Как може да не съм го видял?“...

Много песни са създадени по стиховете на Дубарова. Защо никоя от тях не звучи във филма

- Защото нашата идея беше да създадем нови песни по стиховете на Петя Дубарова. Това обаче касае един допълнителен бюджет. Може би по-натам и това ще се случи. Искахме да направим един съвременен прочит на стиховете на Петя, които могат да се превърнат в песни. Искахме да имат съвременно звучене и по адекватно да стигнат до младите хора.