Короната на българските владетели от втората българска държава беше възстановена по поръчка на Националния исторически музей (НИМ) и вече е изложена в него.
Цар Калоян е първият владетел, който слага този символ на главата си след пет години преговори с папата.
До 1395 г. неговата корона носят всички български царе.
Съдбата на оригиналните български корони е печална. Короната на Първото българско царство е пленена в Преслав, заедно с цар Борис II през 971 г. Това се е случило при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Тя е била отнесена в Константинопол и там следите й се губят.
Същото се е случило и с короните, носени от цар Роман, пленен в Скопие през 992 г., и с тази на цар Самуил в 1018 г.
1204 г. папа Инокентий III е подарил корона на цар Калоян, изработена във Ватикана. Тази корона носят всички български царе до Иван Шишман. 1395 г. обаче тя попаднала в ръцете на турците и следите й са се загубили.
Царете на Третото българско царство - Фердинанд и Борис III, не са имали корони.
Копието на короната на Калоян е изработено по фотографските изображения на фрески от Боянската църква и Бачковския манастир.
Всички материали, както и работата по короната, са дарения. Златото (1.5 кг) е от крупен собственик на предприятие за цветни метали, пожелал анонимност, бисерите и скъпоценните камъни са от Елена Василева, а работата е на ювелира Стойчо Везенков, уточняват от НИМ.
