Червени завеси, черни стени, всичко напомня за кабаре. Сред такъв декор само актьор от най-висока класа може безмълвен да накара публиката да почувства морето, да нагази във водите му и да улови бриза в косите си...
Така започва най-новото представление в „Театър 199“. След такова усещане имаш чувството, че нищо друго няма значение. Не те интересува какво ще се случи по-нататък – кой на кого е любовник, кой кого е убил и кой какво ще каже. Но „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ опровергава това съмнение.
В продължение на 80 минути големият Любен Чаталов е едновременно стълб и стълба в пиесата. Неговият персонаж и актьорска игра са гръбнакът, върху който се надгражда целия спектакъл със заглавие и първа реплика „Фернандо Крап ми е написал това писмо“. След тези думи започва историята на една страстна любов, заради която падат поне три завеси – и метафорично, и съвсем буквално – на сцената. По-интригуващото е, че дори зад последната завеса загадките остават, защото много повече завеси са спуснати...
Иван Радоев е умопомрачителният милионер без минало – Фернандо Крап. Той няма родители, защото, както казва героят му, „родът ми започва от мен“, защото „сам съм се създал“ и защото е „такъв, какъвто иска да бъде“. Той е и циничният Пигмалион, загубен в собствената си представа за съвместно съществуване.
Стоян Младенов е граф Хуан Бордавела – любовникът, образованият палячо и алтернативата на „обикновеното похотливо животно“, способно да пикае в мивката и да лази като куче пред любимата Юлия. В нейната роля е Ели Колева. Младата актриса завършва тази година НАТФИЗ в класа на Пенко Господинов и играе в Армията и „Зад канала“, позната е от сериала „Революция Z“ и от филма „Докато Ая спеше“.
„Фернандо Крап ми е написал това писмо“ е за красотата, която не може да спаси нищо и никого, за смелостта – когато е излишна, и за смъртта – логична кулминация според Законите на Фернандо Крап... Това е спектакъл за любовта в бели стихове, за етапите на себеизразяване на обичащия човек, за еволюцията на ревността и за миналото, което няма значение. Това е спектакъл за възможността да изпитваш любов и да вярваш на бартер и, не на последно място – за огромните „малки“ камъчета, които винаги обръщат колелото на съдбата.
Любопитно е, че тази пиеса германският драматург Танкред Дорст създава по мотиви от новела на Мигел де Унамуно, която се развива в неуточнена страна и в неуточнено време.
Режисьорът Иван Урумов за „Фернандо Крап ми е написал това писмо“
Г-н Урумов, как стигнахте до този текст?
- Този текст е поставян у нас преди повече от 25 години в Младежкия театър. Още тогава аз имах пиесата в превод на Венцеслав Кисьов – един много обичан навремето български актьор. За съжаление, тогава нямаше как да бъде поставена, но тя ми седеше някак си в главата и от много години си мисля, че трябва да я направя. Въпросът е, че за такива пиеси трябва да се уцели точното време, точното място и точният екип артисти, с които да се направи.
През годините идеите Ви за реализацията на пиесата промениха ли се или я поставяте така както сте си я представям преди 25 години?
- Ако я бях поставил тогава, щеше да е доста по импотентна (Смее се – бел. а.). За 25 години аз съм се променил и развил. Възгледите ми за света и за човека са се променили също, не драстично, но са еволюирали. Същото важи и за този прочит. В един момент го четеш по един начин, след години виждаш нещо различно. Така е дори, когато гледаш някой филм. На 25 виждаш едни неща, на 45 - го виждаш по друг начин, четеш други неща вътре.
Този спектакъл е своеобразно връщане на сцената за Любен Чаталов, който публиката все пак познава повече от киното...
- За мен това беше първа среща с него. Той не е работил много в театъра, затова не бих нарекъл това завръщане. Това е едно появяване на сцената, което, както обикновено, когато той се появи, винаги оставя нещо знаменито след себе си, свой собствен почерк, присъствие, усещане... Това е много радостна среща за мен с него.
Както голяма част от големите артисти от своето поколение, той е изключително дисциплиниран, изключително точни в работата си, изключително толерантни към режисьора и към колегите си. Работихме с изключително разбиране, което изключително много ме радва.
С него в това представление играе една изключително млада актриса Ели Колева, която дебютира в „Театър 199“...
- За нея откривам, че в тези 20 и няколко години свой живот, е натрупала едни любопитни неща. Има своята силна емоционалност чувствителност. В същото време е развила съзнателно себе си като човек и рационалното в себе си – за да може да разбере за какво си говорим, когато си говорим. Работата и с нея беше беше много приятна и интересна.
Във „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ поглеждате с ирония към изключително тежки теми...
- Това е начин на живот. Ако не можеш да погледнеш към най-трудните и понякога черни страни на човека през призмата на хумора, иронията, на себеиронията, тогава си загубен. Не можеш да продължаваш напред. Или трябва да се откажеш да виждаш тези неща, или, ако ги виждаш, трябва и да им се усмихваш.
Фернандо Крап писал ли е писмо на вас или някой ваш познат?
- Такива писма се пишат всеки ден. Някой на някого пише такова писмо, с което започва нещо, което се превръща в любов, в драма, в цял съвместен живот. И така до смъртта.
За автора
Танкред Дорст е роден е на 19 декември 1925 г. в Оберлинд, Тюрингия. Расте в заможно семейство, което притежава машиностроителна фабрика. Като гимназист е мобилизиран и, след кратко обучение, е изпратен като войник на Западния фронт. Там, не след дълго, е заловен от британски части и краят на Втората световна война го заварва във военнопленнически лагер, в Англия. През 1947 г. е освободен и се завръща в Германия, но родният му град от две години се намира в съветската окупационна зона. Фабриката на баща му е национализирана и, под заплаха от репресии, семейството е принудено да бяга при роднини в западната част на страната.
Успява да завърши гимназалното си образование в Людингхаузен и през 1950 г. е приет да следва германистика и история на изкуството. През 1951 г. се мести в Мюнхен, където до 1959 г. изучава театрознание. Драматургичен опит придобива най-вече в създаването на текстове за университетското марионетно студио „Малка сцена“, където до 1959 г. създава шест пиеси за куклен театър. Първите му мащабни театрални творби се появяват през 1960 г. Пише над 60 пиеси за възрастни и за деца, издава 16 романа и сборници с разкази. Сред най-известните му заглавия „Приятели през есента“ (1960), „Толер“ (1968), „Мерлин в пустинята“ (1981), „Аз, Фойербах“ (1986), „Легенда за Хенрих“ (1997) и „Радостта от живота“ (2002). В първата постановка на „Фернандо Крап ми е написал това писмо“ (1992), ролята на Юлия се изпълнява от неговата бъдеща съпруга – актрисата Урсула Елер. Умира на 1 юни 2017 г. в Берлин.
