Да си първолак е голямо изпитание, а родителските вълнения са впечатляващи. Когато човек наблюдава пристигащите деца и най-вече родителите, се чуди, кой се вълнува повече.
Ученическите години си остават едни от най-хубавите. Като остави човек настрана какво ще научи в училище, с първия учебен ден идват запознанствата, приятелствата, скритото харесване и първата любов.
Идва израстването и първите уроци по отстояване на лично мнение с което не винаги редът и образователната система са съгласни. Всеки върви по този път, който не е лесен но го вървиш.
Лесно или трудно, основното училище си запазва през цялото време очарованието на това да си все в класацията „дете” и това е прекрасно, не само защото е вечното оправдание за всяка беля.
