Том Егеланд е директен и откровен, стреля право в целта, без скрупули и излишни завои. Такъв е и в книгите си, такъв е и извън литературата, когато се налага, като журналист с дългогодишна практика, да отговоря на въпросите на свой колега. Всеки негов отговор е образец на класата, с която истинският интелектуалец показва уважението си към словото и смисъла на всяка дума. Защото думите са оръжие, в което патроните са истински, а ефектът е поразяващ.
Да, той е авторът, по чиито дири върви Дан Браун. Първият голям хит на Егеланд е романът „Краят на кръга” (2001). В публикувания две години по-късно бестселър „Шифърът на Леонардо“ (2003) бяха открити смайващи прилики – както в сюжета, така и сред главните герои. Не закъсняха и обвиненията към Дан Браун в плагиатство, тиражирани от световните медии. Том Егеланд обаче насочва творческата си енергия към създаването на нови, още по-оригинални сюжети, базирани върху богат документален материал.
На български език могат да се прочетат осемте му международни бестселъра, в които главен герой е археологът Бьорн Белтьо. Издателите от „Персей“ подготвят още два негови криминални трилъра. Том Егеланд има топла връзка с България и не крие, че у нас има неща, които биха го провокирали да пише. Впечатлен е от Рилския манастир, а за софийската ротонда „Свети Георги“ казва, че може би крие много загадки.
Интересна подробност от живота му е ролята на бунтовник от Ледената планета в „Империята отвръща на удара”, вторият филм на Джордж Лукас от поредицата „Междузвездни войни“. Снимките са в Норвегия, Том говори прекрасен английски и когато го канят да участва, е на върха на щастието. Снабдява се с фалшива бележка, че е болен, бяга от училище и така, почти на шега, става част от историята на киното. Същият здрав ентусиазъм той пази до днес – по пътя, в който името му, съвсем не на шега, вече е част от историята на литературата.
Том Егеланд – за книгите и настолните четива, за киното и „Междузвездни войни“, за символите, за екзекуциите, за култа към егото, за любовта, за спасението на душата и за новите спасители.
- Кинематографичността на романа Ви „Кодексът” е неоспорима. Смятате ли, че визуалният тип комуникация е по-лесен процес за асимилиране на кодовете, които задавате в книгата?
Не мисля, че романът ми е толкова труден за разбиране. Естествено, филмите са по-лесно смилаеми и достъпни за повече хора, отколкото написания текст. Защото текстовете изискват да мислите и интерпретирате, докато филмите – използвайки всичко, от триковете на фотографията до музиката, ни казват какво да чувстваме през всяка една минута от лентата.
- Имал ли сте идея да филмирате „Кодексът”?
Една филмова компания работи по проект, свързан с моите романи. Друг е въпросът дали ще успеят да намерят финансиране.
- В историческата личност или в концепцията за Христос вярвате? Или сте здравословен скептик, който отличава науката от суеверието – перифразирам книгата Ви?
Вярвам, че Исус е живял и проповядвал. Но вярвам, че той е бил морален философ, бунтовник срещу Рим, своеобразен еврейски възрожденец и носител на промяната на старата религия. Не вярвам, че той е бил син на Бог или че е самият Бог.
- Когато четях книгата Ви, нямах усещането, че Сатаната и Христос са полюсни образи. Сатаната в Стария завет е едно от децата на Бога. Може би култът към егото ги разграничава?
Трансформацията на Сатаната между Стария и Новия завет, особено в „Откровение на Йоан“, е драматична. Така че е трудно да се каже дали Сатаната в Йов е същият като Сатаната в Йоан. В Стария завет Сатаната беше ангел, който Бог използва, за да постави човека на изпитание. В Новия завет Сатаната се превръща в демоничен звяр, предназначен да ни плаши.
- Коя книга четете като библия? Имате ли настолна книга?
Имам огромен брой библии. Най-старата е латинска, отпечатана през 1708 г. Тази, която обикновено чета, е най-новият норвежки превод от 2011 г. Не възприемам обаче библията като настолно четиво.
- „Кодексът” е изпълнен със символи и ритуали. На какво е метафора книгата ви?
Не написах „Кодексът“ като метафора, но исках, освен вълнуваща история, да хвърля светлина върху алтернативните възгледи за Павел – най-важният апостол в християнството. Той е толкова важен за християнството, че смятам, че е важно и наложително да го гледаме с много критични и виждащи всеки детайл очи.
- На коя екзекуция не бихте бил палач?
Никога не бих екзекутирал никого. Не вярвам и в смъртното наказание. Никоя държава няма право да убива своите граждани, независимо от тяхното престъпление.
- Любовта ритуал или екзекуция е?
Вярвам, че любовта е основна човешка емоция, която надхвърля способността ни да я опишем.
- В "Кодексът" казвате, че в древна Месопотамия душата се определя като орган. Орган ли е душата според вас или неорганична есенция на живота?
В моите книги различни хора казват много неща, които не винаги съвпадат с моето лично мнение. Човечеството се опитва да намери дефиниция за човешката душа от хиляди години. Досега никой не е успял... Някои смятат, че тя съществува. Според други тя не съществува – нито органично, нито психологически.
За мен душата на човека е неговата или нейната вътрешна същност. И този мой възглед няма никакви допирни точки и връзка с религията и нейната интерпретация по въпроса.
- Бихте ли създали нов Спасител и какъв би бил тoй – реформатор, бунтовник, философ?
Няма нужда да създавам нови спасители. Не вярвам в концепцията за спасителите – те са измислица на религиите. Вярвам, че Исус е бил реформатор на старата вяра и бунтовник срещу римското потисничество. Бил е един наистина морален философ, който ни е учил как най-добре да изживеем живота си. Самият Исус твърди и вярва, че новият свят, сътворен от Бог, ще дойде в живота му. Сега, 2000 години по-късно, ние все още чакаме...
- И накрая, с чувство за хумор, „Кодексът на Христос” или Трънения венец би унищожил Дарт Вейдър в „Междузвездни войни”?
Той би унищожил "Кодексът" (Смее се – бел.а.). „Кодексът“ е знанието, а Тръненият венец е символът.
Том Егеланд е роден на 8 юли 1959 г. в Осло. Неговият прадядо Йон Флатабьо е сред пионерите на популярната литература в Норвегия. Том израства в квартал, северно от центъра на Осло, където родителите му имат два магазина. Като тийнейджър е активен член на местния младежки християнски клуб. Учи в Християнската гимназия, в Осло (1975-1979), като през 1977-1978 г. участва в обмена на ученици и живее една година в САЩ. Там посещава гимназии в Денвър и в Солт Лейк Сити, където отсяда в семейство на мормони.
През 1979-1983 г. работи като журналист в седмичното списание за мъже Vi Menn (Ние, мъжете). След това, в продължение на десет години е репортер, редактор и редактор нощна смяна във вестник „Атенпостен“. Между 1992 и 2000 г. е редактор, а през 2000-2006 г. е редактор новини в нюзрума на телевизия TV2, Осло.
През 1988 г. дебютира с романа на ужасите Stien mot fortiden (Пътека към миналото), преиздаден през 2006 г. под името „Рагнарьок“. През 2001 г. излиза „Краят на кръга“ от поредицата „Бьорн Белтьо“. Романът става международен бестселър и го прави световноизвестен. Следващите книги затвърждават името на писателя. За „Евангелието на Луцифер“ получава норвежката награда „Ривъртън“ за най-добър криминален роман. Том Егеланд е преведен на над 20 езика. Женен е и има три деца – Йорун, Вегард и Астрид. Живее със семейството си в Осло.
