Най-дълбоките женски страхове, тъмната страна на майчинството, съмненията и фиксациите, за които никой не подозира, че е способен. Това са само част от темите, които канадската писателка Ашли Одрейн засяга в дебютния си роман „Мракът в сърцето ми“. Според критиката тя „танцува по ръба на хоръра“, като съчетава елементи от „Бебето на Розмари“ от Айра Левин, „Трябва да поговорим за Кевин“ от Лайънъл Шривър и „Момичето от влака“ на Паула Хоукинс.
Романът е издаден на повече от 20 езика, сред които и български (изд. „Миленуим“, превод – Александър Маринов-Санчо). Предстои бестселърът да излезе и на голям екран. Продуцентът Дейвид Хейман е известен със заглавия като „Хари Потър“, „Имало едно време в Холивуд“, „Гравитация“, „Семейна история“, „Тайната градина“.
Родената през 1982 година Ашли Одрейн е работила като специалист по връзки с обществеността, а по-късно и като публицистичен директор в канадския клон на Penguin Books. Живее в Торонто, където отглежда двете си малки деца, заедно с партньора си.
Ашли Одрейн разказва пред btvnovinite.bg за „Мракът в сърцето ми“ и най-интересните отзиви от читатели, за личния момент в книгата и предстоящата екранизация, за това дали има женски и мъжки страхове, и трябва ли да вярваме на инстинктите си, и дали да се колебаем, когато се налага да поставим ново начало.
Г-жо Одрейн, „Мракът в сърцето ми“ е първа среща на българските читатели с Вас. Какво трябва да знаят за Вас като автор, преди да посегнат към книгата?
- Благодаря Ви за интереса към книгата. Аз съм писател от Торонто, Канада, а „Мракът в сърцето ми“ е моят дебютен роман. Започнах да го пиша, когато за първи път станах майка и разсъждавах върху това какви са очакванията на хората от майчинството и как те често се различават от реалностите, които толкова много жени изпитват. Ние нямаме често шанса да изследваме тези реалности, затова реших да го направя под формата на художествена литература – чрез моята героиня Блайд.
Вашият личен опит като майка намери ли отражение в романа?
- Историята в романа е много различна от личния ми опит в майчинството, за щастие. Но има елементи в книгата и състояния, през които минава Блайд, които, със сигурност, са вдъхновени от собствения ми живот. Започнах да пиша, когато синът ми беше на шест месеца. Така че трудностите на ранното майчинство бяха нещо съвсем ново за мен. Един от героите преживява същите неща като мен. Мисля, че читателите ще усетят част от тази емоция на страниците.
Работила сте като специалист по връзки с обществеността, но предполагам, че за пиара на книгата се грижат други хора. Може ли да има грешни послания в пиара на книга като „Мракът в сърцето ми“, която засяга една толкова важна тема като майчинството?
... (Няма отговор – бел. а.)
Кой е най-трогателният комплимент или коментар, който получихте за книгата си?
- Имах късмета да получа отзиви от много читатели на романа. Трогната съм от всяко тяхно съобщение. Хората са толкова безкрайно отворени в това да споделят личните си истории с мен и как книгата е свързана с техния опит да бъдат майки или дъщери на „трудни“ родители, и аз го оценявам.
Имаше един мейл от майка на детенце с терминална диагноза, която е чела книгата ми, докато е била в болницата. Тя ми пишеше, че никога не е чела художествена литература, но нещо я накарало да вземе моя роман. Споделя, че той й помогнал да се почувства, разбере и усети по начин както никога досега. Трудно е да изразя с думи колко важно е това за мен като писател и колко съм благодарна за писмото на тази жена.
Предстои екранизацията на „Мракът в сърцето ми“. Как си представяте историята на голям екран? Поставихте ли Ваши условия към филмовия екип?
- Това е една наистина много вълнуваща новина. Идеята е да се заснеме мини сериал. Аз ще участвам като изпълнителен продуцент, но повече се вълнувам от това как този брилянтен творчески екип ще съживи историята на екрана и ще я интерпретира по нов начин. Heyday Television има прекрасни идеи как нещата могат да бъдат поднесени в различна форма. Затова очаквам с нетърпение крайния резултат.
Кои са Вашите страхове? Има ли женски и мъжки страхове?
- Това е интересен въпрос, но съм почти сигурна, че мога да говоря само за женските страхове, а аз имам много! Обичам да пиша чрез страховете като начин да се изправя срещу тях и да изследвам какво би било чувството да се справя в тази ситуация.
Без да издавам от романа, мисля, че „Мракът в сърцето ми“ е за някои от най-големите и често срещани страхове, които имаме като майки, и то от самото начало, когато очакваме дете. Ще мога ли да обичам това дете, както се очаква от мен? Ще съжалявам ли, че станах майка? Мисля, че много жени имат тези мисли преди майчинството. Мисля, че страхът и майчинството са много силно свързани, почти неразделни, и не мисля, че това изчезва – дори когато децата пораснат и вече са извън всекидневния ни контрол.
В последно време, а и заради пандемията, все повече специалисти алармират за глобална криза в семейните отношения. Има ли заплаха за съвременното семейство днес?
- Едва ли има съмнение, че майките преживяха една изключително трудна година, тъй като тежестта от грижите за децата и домашното обучение, до голяма степен, паднаха върху нас. И това се случва, докато докато много от нас се борят едновременно и с работата си. Въпреки че това е не по-малко предизвикателна ситуация и за жени, които не работят.
Ние обичаме да казваме, че е нужно цяло село, за да отгледаш едно дете, но „селото“ отдавна го няма. Чувам от майки, че те са се чувствали изолирани и са се борили с психичното си здраве през по-голямата част от годината.
Съчувствам на жените, които сега стават майки и не получават почти никаква помощ за отглеждането на бебетата си, дори от семейството, защото на този етап е почти невъзможно. Предполагам, че все още не знаем какви ще бъдат дългосрочните ефекти от всичко това за нашите семейства и човешките взаимоотношения. Мисля обаче, че ще бъде много трудно семейната динамика да се върне обратно към предпандемичните времена. И трябва да бъдем особено загрижени за жените.
Доколко мъжът и жената трябва да вярват на инстинктите си, за да може да оцелее тяхната връзка? Имате ли рецепта за оцеляване?
- Това всъщност е нещо, за което пиша повече във втория ми роман, защото намирам темата за интересна. Мисля, че нещата са доста по-сложни от това просто да следваме инстинкта си или да го пренебрегваме. Някои хора имат много силен инстинкт – до такава степен, че не могат да го игнорират, дори ако не се чувстват подвластни, за да го следват.
Блайд от „Мракът в сърцето ми“ се бори с инстинкта си като майка, но е много интуитивна по въпросите в брака си. Въпреки че не действа веднага, защото не е намерила достатъчно сигурно място в чисто емоционален план.
Но други хора наистина се борят с намирането на своята интуиция. Някои от нас имат повече опит с това да разчитат на шестото си чувство. Други решават да го игнорират, защото алтернативата им се вижда по-привлекателна. Това, предполагам, е в основата на много от проблемите, свързани с връзките между хората.
Казвате: „Да съм майка и да пиша са две от проявленията на новото начало за мен“. Трудно ли се поставя ново начало и винаги ли трябва да има повод за това?
- Не! Аз лично нямам проблем да поставя ново начало. Новото начало означава разцвет за личността и възможност да посрещне промяната, да се възползва от нея. Аз винаги съм била такава! Не съм много носталгичен човек и осъзнавам, че винаги съм гледала напред и съм очаквала новото с нетърпение. Така че за мен новите начинания са зареждащи.
Какво бихте казали на хората, които се колебаят пред възможността да поемат по нов път?
- Навремето четях на сина ми Green Eggs and Ham на д-р Сиус („Зелени яйца и шунка“ е книга на Теодор Сиус Гайзел, издадена през 1960 г. и продадена в 8 млн. копия по целия свят – бел. а.). Всъщност, сега той ми я чете на мен. И винаги правим пауза, за да решим какво точно ни харесва – в случая, със зелените яйца. Иначе, всичко опира до някакво неоснователно предположение, което обикновено се основава на страх. Забавно е как нещата не се променят с годините. И това, може би, е добър повод да помислим над тези неща.
