Нейното име може да бъде символ на една от най-красивите лудости в съвременната музика. И жанрът няма значение, когато става въпрос за Бет Харт. За нея всяка трудност е възможност за доказване на невъзможното, за още по-голямо вдъхновение и страст. Много страст.
Концертът на стадион „Юнак“, на 25 август 2021 г., беше като времето и като нея самата – непредсказуем. Дъжд, гръмотевици, порой, ясно небе, тук-там някоя звезда, после пак порой, просветление, светкавица. И през всичките тези два часа – хиляди обичащи хора пееха, крещяха и се прегръщаха, докато тя пееше...
Бет Харт е от артистите, които успяват да бъдат различни и изненадващи на всеки свой концерт. Не заради 13-те албума или безбройните житейски уроци, с които животът я е срещал, и които би могла да разказва между песните. Не и заради неизбежността да разголваш душата си, когато си на сцената.
Уникалният вкус на емоцията от допира с нея идва от нейната интуитивност и искреност. Да уловиш мига, настроението на публиката, дори атмосферните условия, и да потънеш в уюта и радостта от тяхното съществуване – това е Бет Харт.
Застинала зад пианото, докато моли Give me a million more ways to lay my lover down (Дай ми още милион начина да оставя любовника си), пулсираща зад китарата или приседнала на стълбите, или в предизвикателна поза, докато накрая всички – и Бет, и публиката, и бенда, подгизнали и щастливи, се тресат под ритъма на In the sugar shack (В захарната барака).
Затова, когато някой от тълпата извика I love you, Beth, нямаше по-естествен отговор от I give you my love back. Доказателство, че всичко се връща – особено в изкуството, особено в музиката и особено в рока – където рядко има случайно попаднали меломани.
Тези, които никога не са я виждали на живо, трябва да знаят, че `пея` е най-неподходящият глагол, който може да се използва за Бет Харт. Пеейки, тя също говори, разказва, крещи, смее се, реве с пълно гърло, прави някакъв неин бетхарт-бийтбокс, издава странни звуци... И всичко това звучи удивително красиво, музикално и в абсолютна хармония с настроението на всяко едно парче.
Черешката на тортата бе импровизирания рожден ден на един от музикантите в бенда. За него имаше и торта, и мощно Happy birthday, dear Tommy! от страна на публиката, и ревящата от удоволствие Бет Харт. Преди това тя сподели, че музикантите, с които пътува, са нейно второ семейство.
Това са Джон Никълс – китара, Том Лили – бас, и Бил Рансъм – ударни. Силен мъжки съпорт на една истинска дама, която не се бои от слабостите си, а просто управлява живота си – със замаха на свободата, любовта и способността да забелязват красотата ѝ, въпреки първичните физически дадености.
Догодина голямото момиче Бет Харт става на 50. Празникът продължава...
