Здрасти, аз съм Петър. Така се запознавам с едно петнадесет годишно момче в зала “Гравити”. Вече 6 години се занимава и състезава с катерене.
Ако трябва да съм точен, причината да съм в залата и да се запознаем лично е, че видях за първи път Петър на дните на предизвикателството в НДК. Тогава бях много впечатлен. Той застана пред цялата зала и разказа за себе си и как е успял през 2015 година да спечели Европейската купа в дисциплината боулдър. Не само това. Станал е и европейски шампион, отново в тази дисциплина.
Тогава бях поразен, как едно младо момче застава и свободно говори за това, което е постигнал. Убедено, уверено и спокойно. Тогава се изненадах, защото съм от поколението на което беше втълпено, че не може да говориш за това, което си постигнал. Тогава всичко се постигаше благодарение на държавата. Така беше тогава.
Мисля си за това, докато наблюдавам как Петър започва да загрява, а над него се извисяват десет метровите стени за катерене в залата. Пъстри, шарени и различни на форма ръкохватки са осеяли стените. И стените са различни на цвят. Имам чувството, че това е един шарен свят за забавление. Малко по-късно разбирам, че това е вярно, но само до определена степен.
Петър и неговия треньор Васил Кирилов се подготвят за първото занимание. Обсъждат даден маршрут, дори променят част от него. По думите на Васил Кирилов, сега е моментът да се правят трудни за катерене маршрути. Нещо повече. Трудността се променя постоянно и се правят все по-трудни, за да се върви напред.
Докато си говорим, Петър прави опит след опит. Падане след падене. Това е начинът да се върви напред. Както самият Пепи казва, падам, падам и пак падам, докато успея и така с часове. Това е пътят нагоре и напред и цената да го постигнеш.
Гледката е много показателна и е добре да го види всеки връстник на Петър. Докато Петър тренира, там някъде в Германия, Италия, Австрия или Америка, някой негов връсник прави същото и утре ще застанат един срещу друг. Ще победи този, които е бил по-упорит.
Питам го какво си е помислил, когато е спечелил Европейската купа. Отговорът следва логиката на начина по който тренира. Постоянство, упоритост и така се убедих, че и ние като българи можем. Вълнувам се от тези думи, защото много наши деца го доказват по света и у нас. Постигат целите си и побеждават връстниците си, които имат далеч по-добри условия и възможности.
Миналата година при пътуванията за кръговете от европейското, Петър и Васил Кирилов живеят на палатка. Пари за хотели няма. Въпреки успеха, спонсорът е един, а заради младата възраст на Петър, помоща от федерацията е малка. Традиционно за хора като тях у нас пари трудно се намират. Естествено нито Петър, нито треньорът му издават с нещо, че това което постигат е свързано с лишения. Особено Петър. Усмивката слиза от лицето му само когато се катери. Тогава може да видиш изражението на трудния път нагоре.
Нагоре е образно казано, защото особено боулдърът е много технична и трудна дисциплина при която за 6 минути трябва да изминеш много труден маршрут. Трудно е да се изброят качествата които трябва да притежаваш и да си изградил. Гъвкавост, сила издръжливост, съобразителност и много други такива. Петър обаче се справя. Очаква го трудна година. Европейски кръгове и Световно първенство в Китай.
Докато вървя по пътя след нашата среща се чудя, колко ли време той всъщност прекарва не на земята, а по отвесните стени. Затова и озаглавих този текст - Петър, който живее високо.
Вижте и видеото. Интересно е.
