Докато повечето от нас се пробуждат след весела вечер и все още изпитват усещане за трудна кулинарна вечер, други са щастливи и на една купичка топла супа.
Празниците у нас са се превърнали в надпревара. Надпревара стъпваща на логиката, колкото повече толкова по-добре. Да има. Нищо, че често пъти веселието се превръща в истинска злоупотреба с нормите на всяка здрава логика. В такива моменти животът ни се струва, че се носи на гребена на вълната и все такъв ще бъде.
Наблюдавам разнородна група от предимно възрастни хора. По думите на Александър Евтимов от Фондация "Будно сърце", тези хора са с различна съдба и история. Обединява ги нуждата и липсата на всякакви възможности за да са наредени сред имащите.
Днес те очакват купичка топла супа. На фона на нашите капризи и разглезени деца, това е нищо. Уви, за тези хора това е много. Коледа е преди всичко празник на доброто. На онази надежда за светлина.
Добре е че има и такива, които я дават на онези, които имат нужда от нея, пък било то и в малкият жест на малко топла супа.
