В сезона на моноспекталите едно представление се завръща в театър „София“, и то съвсем адекватно на ситуацията, която наричаме извънредна, а изолацията и дистанцията би трябвало да са основен социален белег. Главният герой играе в изолатор и прелиствайки собствения си живот, разкрива не просто тайни, а гради панфилософски стратегии за собственото си саморазрушаване.
„Мадам Мишима“ е трудна за изиграване, болезнена за преглъщане и почти невъзможна за смилане на прима виста пиеса. Затова, на първо място, се иска смелост да посегнеш към този текст и към тази драматургична плетеница. Трябва да притежаваш спиращ дъха глас, гъвкаво тяло и хамелеонски поглед към интерпретацията на ролята. Съвпаденията при Михаил Милчев са в много висок процент и това е доказателство не само за смелостта му да направи „Мадам Мишима“, но и увереността да се върне отново към нея след дълга пауза.
Дивашка спонтанност и интелектуалност съставляват уникалността на образа, посветен на японския писател Юкио Мишима. Авангардист и политически радикалист, той слага край на живота си със сепуко. И точно този разтърсващ момент от живота му е пресъздаден на сцената.
Едновременно, той е и мъж, и жена, и възбуден, и отвратен, обожава младостта и потенциала ѝ за унищожение, обича да страда и не вижда надежда, когато няма надежда да умре... За него е ясно, че духът остарява пръв и накрая само тялото има значение.
„Мадам Мишима“ е представление за гения и за глупака, за любовта, за истината, за съвършенството, за затвора и свободата, за свободния затвор, за липсата на разлика между затвора и свободата, но не заради сатена върху нара в килията... Защото, когато човек има всичко, той живее в постоянен страх да не го загуби. Тогава измамата болка е равна на измамата щастие. И точно тогава се питаш как така цял живот си се упражнявал да живееш за десетима, а сърцето е могло да живее само за един.
Думите в този дълъг монолог, произнесени от Милчев, звучат и като тирада, и като признание, и като дълго, и неясно обяснение в любов.... Изповед в куб, която за един е история на съкровението, а за друг – просто показания по дело. Затова и този своеобразен разговор със следователя е като разговор с вятъра, в който има не една нотка на ръба на перверзията („Как да ви направя щастлив докато още мога?...).
И всичко това звучи още по-вълнуващо, като се има предвид, че Мишима е не просто писател, а сложна личност, която изживява драмата на нереализирания нобелов лауреат, а в биографията му пише още, че е поет(-самоубиец), фотомодел и провокатор, идеалист и елитарен националист. Затова въпросите след моноспектъла остават и те са една добра причина човек да обогати познанията са за Япония през битието на тази интересна особа.
Автор на „Мадам Мишима“ е Елена Алексиева. Режисьор е Калин Ангелов. Художник е Никола Налбантов, а консултант – доц. д-р Александър Илиев.
