Ако приказките имаха свои сънища, а куклите можеха да стават човеци, светът би бил подобен на най-новата драматизация в Столичния куклен театър. „Малкият Мук“ е не само за деца и непораснали възрастни, а за всеки, способен да намери красивото в този доста далечен, много по-опростен и много по-красив живот. Там красотата е във всичко – в думите, в движенията, в музиката и във взаимоотношенията – дори, когато не са съвсем гладки...
Почти двеста години след издаването си, историята на Вилхелм Хауф продължава да разсмива, да осмива или просто да радва с посланията си – да показва изконните човешки добродетели и ценности. И това да се случва с един фин възпитателен ефект върху подрастващите.
„Малкият Мук“ се гледа още по-добре в почти чисто новия салон на театъра – на бул. „Янко Сакъзов“ 19. Драматизацията е на Дарко Ковачовски, режисьор е Тодор Вълов. Вълшебно-цветната сценография е на Наталия Гочева, а музиката – на Пламен Мирчев-Мирона. В ролите са Димитър Тодоров, Ирен Лазарова, Любомир Генчев, Мариан Рангелов, Мила Коларова и Христо Димитров.
През октомври в кукления театър бяха показани и част от оригиналните кукли, използвани в първата адаптация на „Малкият Мук“ от 1978 г. Тогава режисьор е Сергей Висонов, а сценографията е на Лиляна Ангелова.
Режисьорът Тодор Вълов и актьорът Мариан Рангелов (в ролята на Мук) – за „Малкият Мук“ и посланията на пиесата
С какво тази толкова популярна приказка приказка успява да задържа вниманието на децата?
Тодор Вълов: Аз лично не бях убеден, че приказката е популярна, защото в кукления театър тя се поставя едва за втори път след 1978 г. Тези, така наречени, истории от Изтока обикновено са доста поучителни, занимават се с човешкия морал. Обикновено, главният герой е поставен пред изпитание, пред избор. Поставен е на изпитание неговият дух и душевност, но и неговият морал. „Малкият Мук“ е една от тези истории.
В случая историята напомня едни човешки ценности, които в днешно време са доста разклатени. Идеята е да напомняме, че това да търсиш и да защитаваш истината, да търсиш човешкото си право и да защитаваш достойнството си, е нещо, което всеки трябва да притежава.
Да не говорим, че в днешно време сме свидетели как всичко това се нарушава, особено при обикновения човек, който реално най-много е под ударите на властимащите. Мук е точно един такъв малък обикновен човек.
Мариан Рангелов: Посланието е към децата – да се борят за правдата, въпреки всички несгоди, които неминуемо ще им се случват в живота. Въобще, хубаво е постоянно да се напомня на хората за това, че може да настъпи промяна, ако се бориш с чисто сърце за нея.
Тодор Вълов: Най-важното е, че дали ще се променим, зависи от нас и дали го искаме. В друг смисъл, ние имаме нужда от вътрешна и духовна промяна, и тя зависи от нас.
Децата трябва ли да разбират всичко това или трябва да го усещат?
Тодор Вълов: По-скоро трябва да го усещат.Децата имат доста по-силно развита интуиция. Те нямат съжденията на възрастния, но пък усещат със сърцето си. Реално, те застават на страната на онзи, който е носител на правдата и на истината. Така че той винаги им служи за пример.
Такива ли са впечатленията ви от реакциите на публиката
Мариан Рангелов: Усеща се, че децата следят с интерес това, което става на сцената. Аз усещам и позитивната енергия отсреща. Много е приятно.
Тодор Вълов: Приказките на Вилхелм Хауф не са за много малки деца. Това са истории за деца от шест-седем години нагоре, които вече имат някакъв житейски опит.
Това не е история са децата от 3 до 5 годинки, макар че имаме и такива зрители. И когато не разбират някоя от думите, нормално е родителите да им обяснят. В крайна сметка, и това е смисълът на театъра – да се учат коя дума е обидна, коя не е, коя има положителен смисъл...
Вие сте режисьор, който обръща внимание на детайла. Колко важен беше той за тази постановка?
Тодор Вълов: Много важен. Първо, заради самата история, заради естетиката и заради това, че Изтока много обръща внимание на детайла и на орнаментиката. Много важен е детайлът, защото реално той говори, чрез него се пренася мисълта, емоцията... Чрез него живее куклата...
