Лирична, истерична, романтична, груба, убедителна, отчайваща, въздействаща, неадекватна, силна, слаба, истинска. Такава е Наташа в ... продължението на своя живот, наречено „Аз победих“.

А коя е Наташа? Тя е 16-годишен образ, сътворен от безкрайната фантазия на Ярослава Пулинович. Самата авторка е родена през неособено далечната 1987 г., но вече е написала над двадесет пиеси и кино сценарии. На крехката 21-годишна възраст в родината й я отличават с награда за дебют – за нова руска литература. Поставяна е и в Съединените щати, Полша, Великобритания, Естония, Украйна.

У нас най-известна е нейната хващаща за гърлото „Жана“ от Народния театър, но още по-известна стана „Мечтата на Наташа“, събрана в едночасовия моноспектакъл на режисьорската Ана Батева. Той ѝ донесе „Златен кукерикон“, а после и „Икар“ – заради дебюта на младата актриса Поля Йорданова. И епизод 2 не закъснява.

Снимка: Спам студиос

Вярна на безпогрешната си интуиция да открива и шлифова млади таланти, Батева хвърля ръкавицата на Мартина Пенева. Освен, че е дъщеря на Наско от „Б.Т.Р.“ и пее на живо, в „Аз победих“ Мартина играе с неочакван размах и увереност, надграждайки „прототипа“ – с една само привидна мекота, а всъщност – с бомбастичен заряд, който остава симпатичен за зрителя от първата до последната минута.

Тя е доказателството, че първият моноспектакъл няма общо с опита и възрастта, а с умението сам да “изпълниш“ сцената, да накараш публиката да забрави за телефоните и страничните шумове в залата и да ти повярва, когато героинята ти казва нещо простичко от типа на „Аз съм тук и заслужавам внимание“, а след това и нещо твърде силно като „Аз победих“.

По-натам историята в пиесата е само подробност – важни остават посланията и начина, по който ги предаваш – за това как третираш темата за възпитанието на децата, която е основополагаща в представлението, за състоятелността на родителството и ефектите от неговите прийоми, за влиянието на обществото и на социалните медии, за борбата с хамлетовската обремененост на всеки от нас и, не на последно място – за „свободата“ да не бъдеш в един друг свят, който ние тук, в България, сякаш вече сме позабравили.

„Аз победих“ дразни и провокира с истината. Горчи с откровеността си. Пари с безкомпромисността си. Боли заради липсата на съчувствие между чувствителни хора. И дращи с отдавна неподдържания маникюр на своята невидима бъдеща Наташа, която и след 20, и след 30, и след 40 години ще бъде онова уж ядосано лице на деня, за което ще се оглежда всеки от нас с надеждата поне за разговор. И дано да имаме шанса да припознаем част от себе си в нея...

Авторските композиции в „Аз победих“ са на Стефан Здравески, реализирал музиката и на други проекти на Spam Studios като „Утерус“, „Кокошка“, „Всичко на масата“, „Буре барут“. „Аз победих“ се играе в новото пространство за изкуство Yalta Art Room.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!