Мултимедийният журналист на bTV Ладислав Цветков ни пренася в Източните Родопи, за да ни потопи в уникалната природа и да ни срещне с част от обитателите там.
Човек лесно нарушава равновесието в природата, унищожавайки даден животински вид. За жалост възстановяването е един труден и често пъти скъп процес.
„Когато искаш да възстановиш един изчезнал вид в Източните Родопи, той сам не може да се възстанови. Ние трябва да му помогнем. Ние, които сме причината той да изчезне“, казва Христо Христов от фондация „По-диви Родопи“.
От фондацията се грижат за възстановяването на елените лопатари, сърните, лалугерите, благородните елени и зубрите – най-голямото тревопасно животно в Европа.
„Спомням си, че преди 30 години имаше няколко двойки лешояди. Можехме да преброим и едва ли не ги познавахме всичките“, разказва Христов.
Балансът в природата е изключително важен и той се отнася не само за хората, но и за животните. В природата невинаги по-големият е по-силен.
Навън се наблюдава една много интересна гледка. Гарваните опустошават всичко, което може да се изяде, а лешоядите - около 30 на брой, стоят и гледат безучастно.
„В началото си мислехме, че 5-6 години ще минат, ще ги храним интензивно и ще направим защитени места, за да им се осигури гнездене. Само че биологията на вида е такава, че това става много бавно. Той снася по едно яйце на година“, разказва още Христо Христов.
„Всяка екосистема има нужда в някаква степен от подпомагане и стопанисване. Както може да се каже за елена лопатар - започнато е с много малка популация и е стигнато до много голяма“, каза от своя страна Антон Кръстев, директор на ловно стопанство “Студен кладенец”.
„Всяко животно си изисква своята обич. Не може да ги разделяме на едните са по-хубави или по-лоши, защото не може да създаваме ценностна система, че едни заслужават да живеят, а други – не. Екосистемата функционира от всички видове. Не функционира само от един вид, които ние обичаме“, допълва той.
В Източните Родопи може да се види и европейски див кон - Тарпан.
„Целта ни е да действаме за възстановяването на естественото състояние и процеси в планината. Това е един изключителен капитал. На него би могла да се развива част от местната икономика. Специално вътрешният и селският туризъм. На много места в Европа, да речем във Франция, алтернативният туризъм въобще не е алтернативен. Там е масов и една част от приходите идват не само от земеделие, а от алтернативен туризъм, което може да бъде така и у нас“, сподели Стефан Аврамов от фондация “По-диви Родопи”.
„Нашата идея е да увеличаваме мястото и ако успеем, да го направим като „Серенгети“ - да възстановим всички видове, които са изчезнали. Но само времето ще покаже. Никой не може да пророкува какво ще стане“, допълни той.
