Докато пътуваме към залива на Калиакра и търсим място където да спрем, погледът ми се рее по посока на намръщените облаци. Все още не виждам морето, защото местата от където може да слезеш под високите клифови скали не са много.
Задачата ни е по-сложна, защото зад нас е ремарке пълно с каяци, а за да ги спуснеш на вода и да се качиш във тях все пак изиска минимална възможност. След малко объркване намираме мястото. Малък рибарски кей, а до него плаж обсипан с изгладени от вълните камъни. За да стигнем до тук сме пътували 300 километра.
Докато сваляме и пренасяме лодките, а в далечината се вижда нос Калиакра се питам, защо е необходимо това усилие. Ясен Желязков, който от години води туристи по тези места не показва никакво колебание. Според него, усилието и пътят си заслужават. Бързо приготвяме всичко необходимо и вече сме в морето.
За аматьор по отношение на гребането с каяк като мен е необходимо малко време да се адаптирам, към този индиански начин на придвижване по реки, езера и море. Ако човек не е подвластен на паниката и не си внушава, че всеки момент ще се обърне, за да потеглиш се оказва, че ти трябват около десет минути. Половината от тях са инструктаж, който според Ясен е задължителен.
За да сте стабилни във водата, едно от най-важните неща е не само да не правите излишни движения и да се въртите на ляво и дясно, а и да се отпуснете в кръста. На практика вие сте седнал удобно, а гребането е с ръце, при което участва предимно раменния пояс. Има техника и на гребане, за да сте по ефективни, но и това се схваща бързо. В кратката си имате два педала, които са за да управлявате руля в задната част на каяка, което още повече улеснява нещата, защото подобно приспособление индианците не са имали най-вероятно и завиването и посоката се е задавала само от греблото.
Когато поемеш под скалите на Калиакра, всички тези подробности отиват на заден план. Просто правиш всичко, но вече вниманието ти е другаде. Високи отвесни скали, които са забити отвесно в морето по които се стичат малки водопади. Дълги пояси от смокинови дървета, захванали се в скалите, образували красива и ухаеща горичка, прораснала на привидно невъзможно място. Малки вълни се разбиват в основата на скалите, а тук там върху камъните виждаш по някой корморан с разперени крила. Така те си сушат крилата след поредното гмуркане за порция риба.
Нищо не смущава мястото. Така е и с нашето присъствие. Каякът е чудесно средство за посещаване на подобни места, защото не вдига никакъв шум, а се носи тихо по водата. Доказателство, че се вписваме в околната среда е реакцията на птиците. Те почти не ни обръщат внимание.
На практика, мястото е не само красиво, но и много удобно за влизане с каяк, защото издадения напред нос в този ден ни предпазва от вятър и от тази страна няма и голямо вълнение. Не, че не можеш да гребеш и в по-бурни води, но за това се иска все пак повече опит.
Нашата двучасова обиколка има за цел да се любуваме на гледката и това се случва. Благодарение на Ясен, който организира подобни занимания, ние сме сред малкото хора, които виждат мястото по един по-различен начин, вписани в красотата и хармонията на мястото. Трима от кандидатите да бъдат с нас се отказаха в последния момент, уплашени от намръщеното време, а нас дори и дъжд не ни валя. Те само може да съжаляват.
Ако искате да си подарите малко приключение и красота на борда на лодка, която са измислили индианците, това е начинът. Лесно или трудно е това? Вижте във видеото.
