За конете е писано и говорено толкова много и въпреки това тези животни винаги заслужават внимание. По света съществуват различни породи коне с различно предназначение. Едни са буйни и възпитавани да бъдат състезатели, други - да носят тежки товари и не на последно място са тези, които са помощници при отглеждането на големи стада добитък.
Тези, последните, ги знаем от уестърните, където винаги конят играе, ако не първостепенна, то важна роля. И до днес в Америка и Австралия хора на коне се грижат за огромни стада, възседнали кон. Тези коне не са състезателни и не могат да бъдат. За да вършат тази работа, трябва да бъдат търпеливи и кротки. Фермерът не може да си гони коня по ливадите или да не го намери там, където го е оставил.
Какво представляват тези коне, чиито първообраз идва от дивите мустанги? Това може да се види и у нас. Мястото е на едни южни склонове в полите на Витоша. Гледката е прекрасна. Тучни зелени ливади и на тях, за да е картината още по-красива, кротко пасат прекрасни коне. Белите петна по тях са нещо като допълнение на небето, върху което се реят купести бели облаци.
Това не са обикновени селски коне, които са с неясен произход. Повечето от тези коне са с ясно родословно дърво и са от породите paint horse, kuoter horse, appaloosa. Това са наследници на легендарните мустанги.
Стадото е разделено на две. В едното са мъжките, а в другото са кобилите. Впечатляващо е, че жребците са кротки, а когато влезеш между тях, единственото, което правят, е да любопитстват. Не може да усетиш никакво напрежение. Тук цари чудесна и спазвана йерархия и спорове за лидерство няма. Това ми казва Мартин Бехал, който заедно със съпругата си отглеждат тези породи коне у нас.
Пристигнали са от Чехия и вече пет години не само отглеждат тези коне, но обучават хора на езда. За тях България е страната с чудесни дадености. Те не просто отглеждат конете, но го правят по възможно най-естествения начин. Конете живеят навън целогодишно. Не се подковават, а при езда не се използват поводи, при които в устата на коня се вкарва познатият ви метален водач. Никой не обича в устата си метал, а поставянето на подкови е вредно за конете. Така Мартин обяснява този подход.
Според него отглеждани в максимално естествени условия, конете боледуват по-малко и живеят в хармония. Той е категоричен, че дори студената зима не е проблем за конете и описва как те много добре знаят при виелица да се подредят и къде да бъдат малките кончета.
Той разпалено разказва как по-възрастните учат малките кончета да се справят със замръзналите потоци, за да стигнат до важната за тях вода. Естествено помощ е необходима не само като допълнителна храна през зимата, но и с важната сол и микроелементи. За отглежданите от него коне той казва, че опитоменият мустанг е най-удобният кон за езда. Той го сравнява с луксозна лимузина и всеки може да се убеди при дългите походи, които те организират.
За конете Мартин говори без да спре и е трудно да се разкаже всичко. Особено разпалено говори за възпитанието на конете. Той-смята, че стигнели се до конфликт между ездача и коня, това означава допусната преди това грешка във възпитанието и да биеш коня, за да изпълни нещо, е груба грешка. Той смята, че конят ще изпълни всичко, което му се струва опасно или непривично, ако му дадеш пример. Ако покажеш на кончето, че ти можеш да пресечеш реката, и то ще те последва. Така обяснява той взаимоотношенията и дори кара коня да легне до него. Няма грубост или принуда. Той дори го прегръща в това непривично за коня положение.
На място човек може да види много неща. Как се използва бич или се хвърля ласо. Гледката не може да не те върне към към любимите уестърн романи и филми.
