Наваджо, заливът на корабокрушенците. "Сините пещери", пещерите "Кери", заливът на костенурките – Герака, "Порто Вороми" и лицето на Посейдон. Това е планът за местата, които искаме да посетим. Това е намерението, но възможно ли е всичко това?
Остров Закинтос е забележително място, но е един от откритите острови, подложен на ветрове, които може да осуетят всяко намерение. Доказва го и първата ни среща със Закинтос. Може да гледаш всякакви прогнози, но времето си е време. Водите около този остров ни посрещат с красиви цветове, но вълнението на морето не предвещава нищо добро.
При първото ни навлизане, каяците подскачат по вълните в ритъма на бурните води. В такова време не само е трудно да се гребе, но да навлизаш в пещери е не просто неразумно, а опасно. Когато природата диктува правилата, няма нищо по-разумно от това да и се подчиниш.
Понякога не е лесно и ти се иска да викаш от яд, че не ти се получава. Това са моментите в които просто трябва да си смирен. Нищо не може да се направи, освен да отправиш молба към Посейдон да ни даде шанс.
Смешно е, но повелителят на ветровете ни чува. Времето утихва и лазурните води се разкриват пред нас с цялата си прелест. Така започва нашето истинско пътешествие около този забележителен остров.
Венецианците са го нарекли "Цветето на Изтока".
Всяко място, до което стигаме, е забележително, не само по море. Маслинови гори, портокалови градини и онзи тип стари и по-нови къщи, деликатно разположени тук и там. Усещането е още по-приятно, защото туристическият сезон е свършил. Сега жителите на острова са заети с бране на маслини, които редуват с дълги паузи в сладки приказки.
Да се родиш на такова място е късмет и хората не го крият. Сбственикът на къмпинга, в който сме отседнали, ми казва, че от време на време вали, но това е за разнообразие.
Всъщност, ако има нещо, което не напуска острова, това са ветровете. Те са и най-големият ни проблем. Не друг, а вятърът от североизток не ни допуска да акостираме на „Наваджо” с каяците. Успявам с плуване. Вълните не позволяват дори на туристическото корабче да се доближи.
За втори път стъпвам на този плаж след плуване в бурно море. Това място е емблематично за Закинтос. Гледката от високо е особено забележителна. Усещането пък на плажа до ръждясалия кораб е магнетично.
Съжалявам за това, че в ръцете си имам само подводната камера. В унисон с мястото, тя дава дефект и резултатът е доста разочароващ. Това е разликата между нас и онези късметлии, които имат големи бюджети и достатъчно време.
Все пак след Наваджо за компенсация успяваме във всичко. Плажът на костенурките ни посреща с фантастини условия. На това място веднъж в годината пристигат стотици морски костенурки, за да снясят яйца. Затова и мястото е под особена защита. Не е позволено да се акостира дори с каяци, но ние се озоваваме на това място, точно когато е първият ден в който няма забрана.
Времето за нас лети и ние бързаме. Следват “Кери” и “Сините пещери”. Местата са забележителни и часовете гребане и усилия бледнеят пред емоцията на гледките.
Да обиколиш тези места по вода, не може да се сравни с нищо. Туристическите корабчета са шумни и все пак ти оставят усещането за нещо комерсиално, а да излезеш на някой от девствените плажове не се случва. Просто ги виждаш. Това е и разликата между класическия туризъм и този търсещ присъствие в природата и пътуване в нея по един различен начин.
Придвижваш се тихо. Присъстваш за малко. Тръгваш си все едно не си бил там. На практика, така най-добре усещаш силата на природата и се научаваш да я уважаваш и цениш. Благодарен си за нейното гостоприемство. Чувстваш се задължен и се учиш да я цениш и пазиш.
Остров Закинтос е забележителен. Самото Йонийско море е може би най-красивата част от Гърция и си заслужава да бъде видяна. Ние сме късметлии, че сме съседи с гърците и техните дадености. Ние също си имаме нашите прекрасни места, но те просто са различни. В крайна сметка, колкото повече места посещава човек, стига до казаното от Хемингуей: “Светът е едно прекрасно място и затова си заслужава да го пазим”
Вижте и видеото:
