Спортът за инвалиди у нас има традиции, а редица наши спортисти с различни увреждания са постигали и постигат значими резултати. Спортът при подобна категори я хора е трудна задача, особено когато се касае за хора с по-тежки увреждания.
Подходът, методиката и времето за да вдъхнеш увереност на подобен човек изисква като цяло един комплексен подход.
Ако има нещо забележително през последните години, това е колко активно се работи в тази посока по света, като за целта се създават и специални съоражения.
На практика с тях може да видиш как инвалид се спуска с шеметна скорост по пистата или като атлет бяга със завидна бързина. Почти във всички спортни дисциплини има помощни средства. Те следват видовете спорт за да отговорят на желанието.
Високото спортно майсторство и преследването на върхови постижения, независимо от това дали се касае за хора със или без увреждания е в категорията на елитния спорт.
Колкото по-висока е категорията, толкова по-малко хора са на върха на състезателната пирамида. Голямата и по-трудна задача е масовият спорт. Там, където се привлича максимален брой хора и където целта е далеч по-социална и със значим обществен ефект.
Без да се конкурират със спортните федерации, у нас през последните години в сферата на спорта за инвалиди вече има хора, които с цената на много труд, постигат забележителни резултати. Родители, специалисти и доброволци, градят практики, които са забележителни.
Работата и самата организация обаче не е лесна задача. В това най-лесно може да се убедиш, ако присъстваш на място.
Наблюдавам случващото се на летен морски лагер, организиран от спортен клуб “Шарк”. Лагерът се провежда за трети път от Бояна Коцева и Даниела Садикова. Домакини на плажа на Приморско са хората от сърф училище “Акаша”, които не просто са отделили няколко дни на децата участници в лагера, но дори са изработили приспособление, за да може да помогнат всяко дете да почувства и изпита собствените си възможности.
Когато говорим за възможности, това е и основната цел на Бояна и Даниела. Да накарат присъстващите деца с различни увреждания да открият своите възможности. Да повярват в собствените си сили и разбира се да са както всички други техни връстници на плажа.
Случващото се от пристигането на плажа, през заниманията се случва по един организиран начин и не са само с усилията на организаторите, а и на доброволци, пристигнали не на почивка, а за да дадат безвъзмездно труд и отношение към децата.
Като всеки, който не работи с подобна категория деца и аз изпитвам известно смущение, което обаче бързо изчезва. Заниманията и това, което виждам, ме завладяват и аз забравям, че това са деца с увреждания. Тяхната емоция и радост от водната среда е като на всяко дете.
Няма разлика и не трябва да се прави разлика. Това е и голямата цел и нещо, което у нас трябва да се постигне. Пълна социализация и на никой да не му прави впечатление, че дете е аутист или инвалид.
По думите на Даниела Садикова, тя като специалист е постоянно изправена пред този проблем. Реакция и негативно отношение към подобна категория деца. Затова тя казва, че ако има нещо за което да мечтае, това е промяна в отношението. Това е възможно и се вижда от децата, които са на лагера.
Част от тях са без проблеми, но са заедно. Помагат и си играят. Най-добре го казва един от любимците на всички, малкия Тошко “Аз просто искам да има повече деца”.
Вижте и видеото:
