Една чиста любов, едно търсене на безценно лекарство и една случайна среща с Джон Кенеди могат да преобърнат светове. А какво става, когато това се случи в живота на един единствен човек. Още повече, когато той е не просто млад и мечтател, но е „различен, надарен, целеустремен, верен, блажен“. С тези думи актьорът Александър Тонев определя своя герой Боби в новия български филм „Блаженият“.

Новата лента на Станимир Трифонов е болезнен поглед към миналото, видяно през пророчески тъжните очи на една личност. Нейната история се разтваря в абсурдите на времето, в невъзможността да надживее уродливостта на това същото време и да се съхрани.

Блажен според „Уикипедия“, е особена категория светец, което в този случай може и да звучи твърде силно. Но е в пълен синхрон с младежа, чиито вътрешен мир бавно, но сигурно, е превърнат във вътрешен ад. За да го отведе от привидната нормалност на живеене до ръба на оцеляването и тоталното омерзяване.

Режисьорът определя „Блаженият“ като психологическа любовна драма. Филмът е много повече от това, защото кадрите не просто щрихират, а дават ясна картина за историята, за народопсихологията, за философията на живеене и метаморфозите, през които те минават в рамките на няколко поколения.

За 26-годишния Александър Тонев това е първа нетеатрална роля и първа среща с всеки един от актьорите във филма. Младият талант показва превъплъщения, достойни за актьор с доста по-голям опит. В „Блаженият“ той прави вълнуващи сцени с любовта на живота си (Лорина Камбурова) и с тези, които искат да я притежават (Пламен Димов, Цветан Алексиев). Има трогателни диалози с майката (Параскева Джукелова), с неговия покровител (Стефан Денолюбов), както и с героите на големия Любен Чаталов и неповторимия Николай Урумов.

Всеки един от тези актьори превръща „Блаженият“ в кино приключение – заради вдъхновената игра и добрия сценарий, майсторската камера и адекватно звучащата класическа музика на Георги Стрезов. Сценаристи са Боряна Милушева-Дукова и Емил Андреев, с когото режисьорът Станимир Трифонов работи и по „Стъклената река“ (2010), създаден по едноименната книга. Новият филм е по сюжета на друга творба на Андреев – „Боби Блажения и Другия американец“ (сборник с разказ и повести). Оператор е Кирил Проданов.

Блиц с Александър Тонев:

Защо трябва да гледаме „Блаженият“?

- Защото е филм, който се е опитал да пресъздаде човешки и винаги актуални теми през призмата на вече отминали епохи от историята на нашето общество.

Има ли сцени, които не трябва да се гледат от подрастващи?

- Не зная... По принцип, има комисия, която определя тези неща, и слага препоръчителен родителски контрол. В нашия случай не знам как е.

Този филм може ли да промени начина ни на мислене към определени периоди от историята на България?

- Филмът проследява живота на един човек, който преминава през последните три големи епохи от българската история – от края на 30-те години на миналия век, през идването на комунизма, до наши дни.

Ние виждаме тези периоди през призмата на главния герой. Има известна носталгия към времето преди 9 септември, но не мисля че може да промени нечия гледна точка към даден период.

Промени ли Вашето отношение към новата история на България?

- Не. Погледнах на този период по-задълбочено, защото, все пак, аз само съм слушал за него от по-възрастните от мен.

Кои са петте прилагателни, които може да сложите пред името на Вашия герой Боби?

- Различен, надарен, целеустремен, верен, блажен.

Коя е най-силната реплика на Вашия герой?

- Има една кратка сцена, в която Боби чете част от посланието на апостол Павел до Коритяните – „Ако нямам любов, нищо не съм“.

Представяте ли си, че живеете в епохата на Боби?

- Заради подготовката за филма съм си представял. Това е изключително интересна епоха от българската история,с много динамичен културен живот. Изпълнена е с изключителни личности и творци. Интересно е как процесите и идеите, завладяли тогава Европа, намират своето отражение в нашата страна. И не говоря само за комунизма.

Коя е най-силната сцена с Ваше участие?

- Аз харесвам сцената в аптеката, когато Боби припознава аптекаря като баща си.

Коя беше сцената, за която се наложи да направите най-много дубли?

- Това е първият ми филм и все още не мога да сравнявам. Снимахме с малко дубли, в повечето случаи два или три, и на мен ми се струваше страшно бързо. В театъра подходът е съвсем друг, там няма дубли...

По време на снимките видяхте ли в нова светлина някой от колегите си актьори?

- За първи път играя с всеки един от актьорите в този филм. Много се радвам и съм благодарен, че имах възможността да съм в този екип.

Това беше моят дебют в киното, опитвал съм се да се уча от колегите си. Наблюдавал съм как стоят пред камерата. Винаги има нещо ново, което да откриеш в отсрещния.

Част от рисунките във филма са направени от Вас. Чия беше идеята?

- Мисля, че аз споменах, че мога да се опитам да направя някои от скиците, които рисува Боби.

Каква е съдбата на тези рисунки?

- Предполагам, че са останали в неговия тефтер.

Работата в театъра помогна ли за тази първа роля в киното?

- Разбира се, както и предполагам, че в някои моменти е пречело. Аз имах много малък опит пред камера и това, разбира се, ме притесняваше. Защото играта пред камера е съвсем различно умение, изисква по-различна рефлективност и подход. Опитвал съм се да се уча в движение.

След първата филмова роля – за кино или театър се работи с по-голяма лекота?

- Не зная. Ролите в театъра засега са ме променяли по-дълбинно. Наистина съм се чувствал сякаш откривам нещо за себе си, а и не само. Лекотата, мисля, че идва от друго. Може би е в това да вярваш.

Каква искате да бъде следваща Ви роля в киното?

- Надявам се да имам шанс за още роли и това да е само началото на моя път в киното. Мисля, че мога да покажа още от себе си. Искам следващата роля да е колоритна...

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!