През далечната 1805 г. ирландският хидролог Франсис Бофорт създава скала за силата на ветровете. Тази скала се използва и до днес от метеоролози и моряци. Тя е 12 степени (бала) – от безобиден вятър до унищожителна стихия.
Един от начините да изпиташ силата на вятъра, а и на морето е да се отправиш на плаване в началото на зимата. Това е сезонът на ветрове, вълни и дъжд, когато да преминеш шеста степен по Бофорт и да влезеш в режим на оцеляващо плаване е напълно реално, дори времето да не го подсказва.
Когато поемаме от Керамоти на юг, нашата флотилия от 8 яхти се носи по спокойните води в посока на о.Тасос. Флотилията се провежда за втори път, а целта е ветроходство. Българи и гърци търсят точно това. Целта не е почивка, а реално плаване и трупане на опит.
След първият преход от 75 мили нощно плаване, трима души напускат флотилията в ранната утрин на о.Лимнос. Жалко, но всеки трябва да знае, че трябва физическа кондиция и нагласа, че ще се подложиш на изпитание. За някои, битката с морската болест е непосилна в бурни води. Не помагат медикаменти, а спането в бурно море е приятно, но е все едно да спиш, докато шейна се спуска по неравности и ти си по гръб.
Плаването на платна в еднокорпусна лодка при силен вятър винаги е свързано с крен, лодката е силно наклонена на ляво или на дясно, в зависимост от посоката на вятъра. В ежедневието няма къде да ни се случи. До момента на адаптация те преследва усещането, че ще се преобърнете. После свикваш и разбираш, че яхтите са така направени, че само груба грешка може да доведе до подобен проблем, особено във водите на Егейско море.
Времето е променливо и ни дава часове на безметежие и изпитание. Това е част от закономерностите на природата.
Все пак получаваме своето изпитание. Екипажите трябва да вземат решение да отплават ли рано сутринта на осмия ден. Прогнозата е за до 6 степен по Бофор. Решението е да се отплава. Съвременните системи дават точни прогнози, но си остават прогнози. Вятърът се усилва и след около 30 мили, настъпва време на изпитание. Лодките навлизат в участък където се стига до 8 степен, а плаването в режим на оцеляване и истинско изпитание за ветроходците.
Страхът е нормално и полезно чувство. Той е защитен механизъм, стига да не се превърне в паника. За щастие, вятърът стихва и ние излизаме от тази критична точка. Всички са мокри, но усещането си заслужава. То е характерно за всеки, който излиза от зоната си на комфорт и се сблъсква със силата на природата, пред която ние сме малки и слаби.
Вижте какво още разказа за пътуването си Ладислав Цветков във видеото по-долу:
