Мюнхен. Третият по брой население град в Германия, но може би най-красивият в цялата страна. Под красив не разбирайте невероятна природа и уникални пейзажи. Не тези неща правят немските градове привлекателни, а чистота и подредеността на всичко, до най-малкия детайл. Да прекараш няколко дни в Мюнхен е истинско удоволствие за хора от всички възрасти.
Уникалното разположение на кварталите дава идеална възможност за спокоен престой. В същото време обаче типичната динамика на всеки голям град може да бъде усетена в центъра, породена от уникалната съвкупност между обичайните дневни дейности на местните жители и опознавателните разходки на десетки хиляди туристи.
Ако вече си мислите, че няма как да бъде по-хубаво, лъжете се. Когато към всичко казано до момента прибавим и магията на най-популярния спорт на планетата – футбола,
Мюнхен придобива още повече чар и величие. Последното се дължи на местния тим на Байерн, който в момента е абсолютен крал на европейския футбол. През миналия сезон баварският гранд, основан преди цели 113 години, записа една от златните страници в историята си, след като успя да спечели трофеите от шампионската лига, немската бундеслига и купата на Германия. Ако преди манията по Байерн в града беше огромна, то в момента е трудно да я опишем. Фактът, че всеки трети човек по улиците се разхожда с фен-артикули на клуба, говори сам по себе си за институцията и символът, в които се е превърнал отбора.
За пета поредна година ръководството на Байерн любезно предостави перфектната си организация и уникалната си тренировъчна база за младежкия футболен лагер на Алианц. Събитие, което само по себе си може да не звучи впечатляващо, но всъщност това е точно така. Кампът продължава своето развитие с всяко следващо издание, а великолепното съчетание на отношенията между юноши от най-различни точки на света, прави преживяването незабравимо не само за самите тях, но и за всеки имал възможността да бъде част от това приключение.
В тазгодишния лагер, който продължи шест дни, се включиха рекорден брой участници – 75 младежи на възраст между 14 и 16 години от 25 държави, сред които личат екзотичните Бруней, Малайзия, Индонезия, Шри Ланка, Тайван и Саудитска Арабия. Сред участниците имаше и доста голям брой момичета, а представители на нашата страна бяха Велимир Попчев, Стоян Биволарски и Веселин Николов, които бяха избрани за участие след жребии, както и Стоян Алов, който спечели уайлдкард, след като прояви огромно желание и завърши първи в интернет гласуване.
Официалното посрещане в базата на Байерн Мюнхен на Зебенерщрасе беше и първата възможност на юношите да се докоснат до перфектната организация и условия, осигурени от баварския гранд. Вече традиционно, първата обща снимка беше направена в тренировъчната баскетболна зала на клуба, която е с пъти по-добра от тези у нас, нещо което надали ще изненада някои.
Продължилото малко повече от предвиденото изчакване преди първата тренировка на талантите, беше прекрасна възможност за тях да си направят снимки с талисмана на клуба, мечока Берни. Чакането, съвсем обяснимо, беше породено от все още продължаващото занимание на първият тим на баварците, който след по-малко от 36 часа щеше да открие новият сезон в бундеслигата с домакинство на Борусия Мьонхенгладбах. Все още леко смутеният израз по лицата на младежите изчезна напълно, когато в залата се появи централният защитник на Байерн, Холгер Бадщубер, който се присъедини към общата снимка. Неговото посещение беше доста кратко, но голямата изненада беше оставена за по-късно.
Първата тренировка на юношите на едно от безброй многото игрища в базата, премина изключително спокойно и разбира се, с много настроение. Както всяка година, и този път заниманията бяха водени от едни от най-добрите треньори в детско-юношеската школа на клуба. За първи път обаче организаторите се бяха погрижили и за това да има един главен наставник. Това беше Тимон Палс, който въпреки младата си възраст, е сред най-класните треньори в школата на баварците.
Подходът на наставниците при работата с талантите пък е неоспоримо перфектен, имайки предвид колко концентрирани и същевременно доволни изглеждат те. Това може би трябва да накара и футболните хора у нас да се замислят дали подобряването на условията в базите на родните отбори, не би накарало много повече деца и юноши да се занимават с футбол, но не само по между другото, а с реалната цел да успеят да станат големи играчи. След дебютното си занимание, младежите получиха и урок по управление на финансите, който евентуално може да им послужи след няколко години, когато след упорита работа някои от тях може да бъдат значими имена в световния футбол.
Основното събитие по време на лагера, посещението на мача между Байерн Мюнхен и Борусия Мьонхенгладбах, за разлика от друг път, беше заложено още във втория ден от програмата. Причината, разбира се, беше фактът, че като шампион на страната баварския гранд трябваше да открие новия сезон с мач в петъчната вечер.По време на сутрешната дъждовна тренировка ясно си личеше нетърпението, с което младежите очакваха големият двубой, който им предостави страхотната възможност да посетят един от най-красивите стадиона в света – Алианц Арена. Влизайки на трибуните почти час преди началото на двубоя, юношите бяха впечатлени от огромните размери на съоръжението, а впоследствие и невероятната атмосфера преди началото на срещата, когато със страхотна церемония официално беше открит новия сезон. Победата на Байерн с 3-1 допринесе още повече за доброто настроение на юношите, които със сигурност няма да забравят тази вечер за дълго време, а може би и до края на живота си.
Въпреки че мачът изглеждаше като най-голямото преживяване за талантите, организаторите се погрижиха да осигурят още по-вълнуващо събитие за тях. А именно среща с всеобщия любимец Бастиан Швайнщайгер, вратарят Мануел Нойер и екстравагантният защитник Данте. Трима от най-класните играчи в света отделиха от времето си за да се запознаят с младежите, на които не отказаха нито една снимка и нито един автограф – поведение, олицетворяващо ги не само като големи спортисти, но и като големи характери извън терена.
Подобни моменти пък са прекрасна възможност за всеки млад футболист да получи допълнителна доза мотивация, мечтаейки един ден да бъде на мястото на своите идоли.
Следобедната тренировка на младежите беше преместена на ново игрище, един от най-големите изкуствени терени в базата на Байерн. Разделени на четири групи юношите пренесоха отличното си настроение в упражненията, превръщайки наблюдението на заниманието в изключително интересно занимание. Първи в полезрението ни попадна Веселин Николов, чиято история се оказа изключително интересна.
Дори да звучи тъжно, може би пътят, който е избрал Веско е правилният не само за юношите, които се занимават с футбол, но и за всички млади хора у нас, имайки предвид състоянието на държавата ни. Да пробиеш в големия европейски футбол е изключително трудно начинание, но подготовката в чуждестранни клубове, дори с по-малък ранг от този на Атлетико Мадрид, определено увеличава шансовете за осъществяване на мечтите. Подобни са и тези на Стоян Биволарски, който за момента продължава футболното си развитие у нас.
След интервюто със Стоян момчетата довършиха своята тренировка, а разговорите с останалите двамата наши представители оставихме за следващия ден.
Прекрасният неделен ден започна с опознавателна обиколка на Алианц Арена, който изглежда също толкова величествен, дори когато по трибуните няма 71 хиляди зрители. Юношите разбраха детайли и всякакви подробности за конструкцията на съоръжението, начинът на поддръжка на тревната настилка, както и за организационната работа преди, по време и след края на всеки мач.
Младежите надникнаха в съблекалните на стадиона и имаха възможност да се почувстват като професионални играчи преди мач от Шампионската Лига. /Атмосфера от излизането в тунела с химна на ШЛ.
Следващата част от обиколката беше прекрасният музей на баварците с трудното за произнасяне име Ирлибнисвелт. Бляскавите трофеи и шампионската атмосфера на 113 годишен клуб може да завладее всеки човек още от входа на своеобразната галерия. В нея може да се проследи историята на наричания от местните за по лесно и практично ФЦБ, още от началото на 20 век до ден днешен.
Разбира се, посетителите, които между другото всяка събота и неделя достигат бройка над 5000, отделят най-голямо внимание на десетките изложени трофеи и най-вече на спечелените три през миналия сезон. Според личните ми впечатления продължавайки да печели купи и титли в същото темпо, съвсем скоро ръководството на Байерн ще трябва да намери начин за реорганизация на иначе открият едва преди две години музей. Обстановката, както винаги, е идеална за поредното интервю, като този път събеседник ни беше Стоян Алов.
Сред картонените ликове на някои от любимите си играчи, Стоян ни сподели мечтите си, които съвсем логично, не се различават от тези на неговите връстници. След изхода на музея картинката пък става още по цветна в най-големия фен-шоп на Байерн, в който може да бъде намерено абсолютно всичко от спално бельо до прибори за хранене с емблемата на клуба. Почти никои от младежите не остана без артикул на баварците, като в избора доминираха фланелките и шаловете.
Посещението на Алианц Арена завърши с безброй много снимки за спомен, в които участие взеха и придружителите на младежите от всяка страна, сред които беше и Ивайло Димитров, който нашите момчета приятелски наричаха Бате Иво. Талантите насочиха вниманието си към следобедния финален приятелски турнир, който щеше да покаже истинските им способности на терена.
Въпреки че използваме думата приятелски, то това не означава, че надпреварата премина в скучно темпо. Напротив, удоволствието да наблюдаваме всички младежи в действие по едно и също време беше огромно, но разбира се основно обърнахме внимание на нашите момчета. Участниците бяха разделение на осем отбора, които от две групи по четири трябваше да определят и полуфиналистите.
Стоян Биволарски и Велимир Попчев попаднаха в един тим, докато Стоян Алов и Веселин Николов имаха самостоятелно участие в други два състава. Именно Веско беше единственият ни представител, който взе участие на полуфиналите, а с неговото дейно участие тимът му стигна до мачът за шампионската титла. Там съперник беше отборът на определяният за големия талант на лагера – индонезийски младеж с прякор Неймар, който сам по себе си говори за качествата, които притежава той.
Дори да сме малко пристрастни обаче, личното ни мнение беше, че нашите момчета са най-добри. Те го доказаха и с играта си, отбелязвайки няколко гола, а и с разумните си придвижване и действия по терена. Преди да се насочим към големия финал, привикахме пред камерата и Велимир, който съвсем професионално, въпреки отпадането, се съгласи да разговаря с нас.
След разговорът с Вили, който също има огромно желание и мотивация за успехи във футбола, се насладихме и на финала. В него Веско показа страхотна игра, отбеляза гол и записа асистенция и главно заради него отборът му спечели своеобразната титла. Това беше и последната изцяло футболна проява по време на лагера.
В последния ден непосредствено преди заминаването си за младежите остана любопитна обиколка на олимпийския парк и завода на една от големите автомобилни компании в страната. Екипът ни си взе довиждане с участници и организатори, и за пореден път бяхме убедени, че младежкият футболен лагер на Алианц е брилянтна инициатива, която носи радост и усмивки на всички, свързани с него.
Преживяването за нашите представители, а и за техните връстници от другите държави, със сигурност беше незабравимо. Ние им пожелаваме да бъдат здрави, да изпълнят всичките си мечти и освен велики футболисти, да се превърнат и във велики личности.
