Втората Световна Война е прекратила кариерите на много велики футболисти. Оцелелите в тези тежки времена, заради спортните си качества, се броят на пръсти. Сред тези щастливци обаче е бившият играч на Милан Фердинандо Валети.

Роден през 1921 година, Валети е бил част от състава на "росонерите" преди началото на войната. Негов съотборник е бил легендарният Джузепе Меаца, чието име днес носи стадионът на двата гранда от Милано. През 1944 Валети е арестуван, след като взима участие в стачка на служителите от завода на автомобилния производител Алфа Ромео.

Впоследствие е изпратен в концентрационния лагер в северно-австрийския град Гусен*, известен със своите жестоки и свирепи условия.

„Той е бил предаден от своите колеги. Едва на 22 години е отведен в лагера Гусен. Напуснал е Милан, семейството си. Оставил е майка ми съвсем сама, а тя е била бременна” , казва дъщерята на Валети Мануела.

„Майка ми дори не е знаела къде да го търси и е нямала представа дали той ще се върне. По това време не всички хора са знаели за съществуването на концентрационните лагери. Тя е била в абсолютно неведение къде може да е баща ми.”

В неизвестност, Фердинандо е бил много близо до това да загуби живота си. Като по чудо обаче слухът за отличните му футболни умения стига до ръководството на лагера в Гусен. Така Валети става част от отбора на охранителния отряд на затвора.

Той е бил привикан от офицер, който го е попитал дали наистина може да играе футбол. Баща ми е обяснил, че е играл за Милан, но се е опитал да не преувеличава. Животът му е зависел от това дали ще се представи добре пред пазачите. Трудно е стоял на краката си заради огромното напрежение от възможността да остане жив, благодарение на футбола.

„Въпреки това баща ми е се е представил добре и така е успял да попадне сред резервите на отбора.”

Италианският филмов режисьор Мауро Виторио Куатрина неотдавна направи документален филм, вдъхновен от историята на Фердинандо Валети.

„Условията в концентрационните лагери са били ужасни, дори не можем да си го представим” , казва Куатрина.

„Глад, побой, изтощаваща до смърт работа на каменните кариери. При пристигането си в Гусен Вайети е бил с тегло 70 кг, но при връщането си в Италия е тежал едва 35 кг.

Понякога е нужен късмет, дори за да оживееш. Валети го е имал заради уменията си с топката и именно те са му осигурили по-леко пребиваване в лагера, помагайки в кухнята. Така той е имал възможността да носи храна на своите приятели и по този начин е спасил живота на десетки души.”

След войната Валети се прибира в Италия, където се събира със своето семейство и дъщерята, за която дори не е предполагал, че съществува.

„Била съм на 10 месеца, когато баща ми се е върнал”, допълва разказа си Мануела.

„От това, което ми е разказвал, знам, че срещата му с майка ми е била изключително емоционална за него. Той не е знаел, че съществувам. Сринал се е от емоциите в момента, в който е видял най-близките си хора отново. До края на неговия живот бяхме много близки.”

Сега Мануела е подела кампания за създаването на мемориален плакет в памет на нейния баща, който да бъде поставен на стадиона в Милано.

„Това наистина ще ме направи щастлива. Милан е велик клуб, който винаги е почитал своите легенди. Баща ми е част от историята на този отбор и името му присъства в архивите. Иска ми се с поставянето на подобен плакет хората да научат за неговата история и за направеното от него.

Баща ми беше привърженик на Милан до последния си ден. Цялото ми семейство подкрепя този отбор и за всички нас ще е прекрасно, ако името на Фердинандо Вайети бъде поставено до тези на другите големи легенди на Милан.” 


*Концентрационният лагер в град Гусен е създаден през 1938 година. На територията му е имало каменни кариери и заводи за производство на муниции. През януари 1945 година в него са били затворени повече от 85 000 души, повечето от тях политически врагове на нацисткия режим. Лагерът е освободен от американски войски на 5 май 1945 година.