Златан Ибрахимович е сред най-добрите нападатели в момента. Освен с попаденията си обаче той е известен и с пиперливия си език. Ето как описва той контактите си с Жозе Моуриньо в Интер и с Хосеп Гуардиола в Барселона.

''Жозе Моуриньо е голяма звезда. Той ми бе треньор в Интер. Жозе е чудесен. Когато за първи път видя партьорката ми Хелена й каза: ''Хелена, имаш една мисия: храни Златан, оставяй го да се наспи, направи го щастлив''.

Този човек казва каквото си иска. Той е лидерът на своята армия. Непрекъснато ми пишеше съобщения, интересуваше се как съм. Той е пълната противоположност на Пеп Гуардиола. Ако Моуриньо светва лампата в стаята, то Гуардиола дърпа завесите. Бих умрял за човек като Жозе.

По време на европейското първенство през 2008 година ми казаха, че ще получа обаждане от Жозе Моуриньо, новият ми треньор в Интер. Той просто искаше да каже: ''Ще бъде хубаво да работим заедно. Нямам търпение да се запознаем'' - нищо кой знае какво. Но той говореше на италиански! Моуриньо никога не бе работил в Италия, но говореше езика по-добре от мен. Той научи италиански за три седмици. След мача с Испания получих sms: "Игра добре''. Никога преди не бях получавал съобщение от треньор. В този момент играех с шведския национален отбор и Моуриньо нямаше нищо общо с това. Почувствах се оценен.

Разбрах, че си има причина за тези съобщшения. Той искаше моята лоялност, но аз го харесах веднага. Той работеше два пъти повече от останалите. Живееше и дишаше заради футбола 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Никога не бях срещал треньор, който така добре да познава противниковите отбори. Той знаеше всичко, дори размера на обувките на третия вратар.

Жозе е елегантен, уверен, но бях изненадан. Той изглеждаше малък до играчите, но веднага почувствах излъчването му. Моуриньо започна с изречението: "От днес, ще правите нещата така!". Можете ли да си представите? И всички започнаха да слушат.  Моуриньо създаде лични връзки с футболистите със своите съобщения, беше наясно как са съпругите и децата ни. Освен това не викаше.

Когато гледахме на видео мачове, в които не сме играли добре, ни казваше: "Толкова е жалко, безнадеждно. Тези момчета не може да сте вие. Трябва да са ваши братя. Не искам да виждам да игрете така. Няма начин. Излизайте на терена като гладни лъвове".

Имаше само едно нещо, което ме безпокоеше - никога не се усмихваше. Правех забележителни неща на терена, а изражението му бе все едно, че през целия уикенд времето е дъждовно. Срещу Болоня вкарах един изключителен гол, който по-късно бе избран за попадение на сезона. Моуриньо обаче остана с ледено изражение. В крайна сметка се усмихна - когато спечелихме три титли, а аз станах голмайстор.

След трансфера ми в Барселона, загубихме полуфинала в Шампионска лига през сезон 2009/2010 година срещу Интер на Моуриньо. Гуардиола ме гледаше така сякаш вината е изцяло моя. Почувствах, че повече не съм желан в този клуб.

Той бе като тухла. Не виждах никакви признаци на живот в него. Можех да приема да седя на пейката, ако треньорът е мъж и ми каже: "Златан, не си достатъчно добър. Нямаш класа". Гуардиола обаче мълчеше.

След мача с Виляреал бях много разочарован, запътих се към съблекалнята и видях моят враг да седи там, заедно с Яя Туре и още няколко момчета. Изритах металната кутия, в която си държахме екипите и казах на Гуардиола:"Нямаш никакви топки! Отивай в ада" и дори по-лоши неща.

В тази ситуация се очаква да кажеш нещо, но Гуардиола просто вдигна кутията и излезе без да каже нито дума.
Бях на 28 години, вкарах 22 гола и направих 15 асистенции за Барса, но все още се отнасяха с мен сякаш не съществувам. Нямаше начин да се примиря с това.

В Барселона ми казах, че не мога да наемам частни самолети, защото това не било Реал (Мадрид) и тук всички били ''стъпили здраво на земята''. Имаше и други неща. Гуардиола ми каза, че не мога да идвам на тренировка с Ферари или Порше. А аз обожавам колите, те са ми страст.

В отбора нямаше суперзвезди, което бе странно. Меси, Шави, Иниеста бяха като ученици. Най-добрите футболисти в света стояха със сведени глави и изпълняваха всичко. Не разбирах това, беше абсурдно.

Гуардиола ме пожертва, защото Меси му каза, че повече не иска да играе по дясното крило, а в центъра. Един съотборник дори ми каза: "Ситуацията с теб в Барса е все едно да имаш Ферари, а да го караш като Фиат".

Гуардиола ме превърна в обикновен играч, в лош играч и това бе загуба за целия отбор", казва Ибрахимович.