20 април 2023 г. Хари Буда Магар от Непал записа невероятно постижение – покори за втори път връх Мера, висок 6476 м. Заедно със своя планински водач се отправят към базовия лагер на Еверест тази седмица.
Не звучи като нещо впечатляващо. Ще кажете "Та те голяма част от непалците изкачват Еверест като за разходка". Не звучи като нещо впечатляващо, нали? Я, пак си помислете!
Хари Буда Магар се отправи към неизвестното. Тръгна смело към онова, което за повечето от нас звучи безумно и налудничаво. Отправи се към недостижимия до този момент Еверест. Недостижим за човек с ампутирани два крака над коляното.
44-годишният Хари Буда Магар е единственият човек в света, който с двойна ампутация над коляното изкачва планина над 6000 м. Затова след малко обаче. Едно изречение описва добре Хари: От осакатен военен до вдъхновяващ алпинист.
Роден в малко селце в подножието на Хималаите. През тийнейджърските си години той преживява Гражданската война в Непал, където повече от 17 000 души са убити. Това го подтиква да се насочи към британската армия, когато е на 19. Той служи на пет континента, извършвайки обучение и операции за британската армия, като ролите му включват боен медик, снайперист и тайно наблюдение.
Докато служи в британската армия, Магар стъпва върху самоделно взривно устройство. Губи двата си крака, и двата над коляното. След инцидента, Магар опитва различни спортове и приключения - голф, ски, скачане с парашут, каяк и скално катерене. Той също така е играл ръгби и баскетбол в инвалидни колички. В един момент се насочва към алпинизма.
През 2017 година, става първият човек с двойна ампутация над коляното, който някога е изкачвал планина над 6000 м. Стъпва на високия 6467 м връх Мера. Още тогава мечтае за… Еверест. През същата година обаче Непал забранява изкачването на най-високия връх в света от хора с увреждания.
Магар вече планира да изкачи върха, когато новината се разчува. Той нарича забраната дискриминационна и се заема с борбата за промяна на този закон. През 2018 г., след колективни усилия на Хари, организации на хора с увреждания и други, непалските власти отменят забраната.
През февруари 2021-а Хари обявява опит за изкачване на връх Еверест през пролетта. Експедицията се отлага поради пандемията от COVID-19, не се случва и през следващата година. Магар не се примирява. Всъщност той никога не се е примирявал – нито по време на войната в Непал, нито след инцидента в армията, нито пред обстоятелствата.
6 години след първото изкачване на връх Мера, той отново се връща там. Този път обаче с друга цел: ЕВЕРЕСТ.
След аклиматизация, тренировките за надморска височина и тестване на оборудването през последните 10 дни, Хари и неговият планински водач Криш Тапа достигнаха 6476-метровия връх Мера, преди да вземат хеликоптер до базовия лагер на Еверест. Хари ще атакува 8848-метровия Еверест през първата седмица на месец май, разбира се, ако времето позволява. Въпреки че Хари е изправен пред собствените си индивидуални предизвикателства на намалена мобилност и скорост, той продължава да вдъхновява и споделя посланието си, че „увреждането не трябва да ограничава живота“.
Знаете ли, Хари не прави всичко това само заради себе си. Да, да доказваш пред самия теб, че можеш - е най-силната мотивация. Той обаче е решен да промени възприятието за това какво е възможно за хората с увреждания, как изобщо трябва да гледаме на тях. С повече възхита и с по-малко съжаление, повярвайте ми – те нямат нужда от съжаление.
И докато разказвам историята на Хари, и докато се сблъсквам с поредния човек, от който черпя вдъхновение, и докато… всеки път в главата ми кънти един и същ въпрос - „А, какво е нашето оправдание?“
Разказвам ви тази история неслучайно днес. Тя трябва да бъде разказвана всеки ден, не само на 20 април. Трябва да бъде прочитана по-често. Знаете ли защо? За да може често и в главите ни да кънти въпроса - „А, какво е нашето…“
И друга причина да искам точно днес да пиша за Хари.
20 април 1984 г.
Един българин стига до мечтата си. Покорява я! На 20 април, преди 39 години - Христо Проданов покорява най-високия връх в света – Еверест. Превръща се в първия българин, изкачил се на "Покрива на света" в Хималаите. Достига сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път – западния склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни – рекорд за този маршрут.
Българинът загива по време на слизането си от върха. Губи живота си, а сърцето му остава завинаги там, в планината. Там, където винаги е искало да бъде. И да, вероятно голяма част от вас знаят историята на Христо Проданов. Вероятно други от вас знаят много повече за храбрия българин. Не това е значение. От значение е по-често да си напомняме за човеците като Проданов, по-често да се сещаме за несломимия дух, който притежава Хари Буда Магар. Знаете ли защо? Защото въпреки всички различия между Проданов и Хари, въпреки различията между всички нас – едно е най-важно – жаждата за живот и силата… СИЛАТА НА СЪРЦЕТО.
Всичко друг е прах във вятъра.
