Някои отбори могат да играят футбол, а други само се мъчат и измъчват зрителите.
Първите двубои в Шампионската лига донесоха отново очаквани емоции за феновете. Срещата в Мадрид между Реал и Манчестър Сити фокусира върху себе си както вниманието на запалянковците, така и това на любителите на силните усещания.
Този мач бе наблюдаван с любопитство в търсене на някаква очертаваща се тенденция, произтичаща може би от сблъсъка между шампионите на двете най-силни първенства в Европа.
Това, което видяхме, особено през първото полувреме, бе странната гледка, в която испанският отбор играе футбол, а английският тим води нещо като "окопна война" на терена.
Припомняме факта, че през пролетта друг английски тим, Челси, стигна до триумф в Шампионската лига, елиминирайки по пътя си към него първите два състава в европейската клубна ранглиста, Барселона и Байерн (Мюнхен), демонстрирайки същото подобие на футбола.
Два, три мача тенденция сигурно не правят, но дали отборите от английската Висша лига не променят драстично нещо в своята игра, когато играят като гости? Или просто успяват по- лесно да разгърнат своя потенциал само с мощната подкрепа на своите фенове у дома?
Не подценявам успеха на Арсенал срещу Монпелие, но там съставът на Арсен Венгер е отбор с опит в Шампионската лига, докато Монпелие дебютира в турнира и това все пак е фактор за успеха на лондончани. Освен това се старая тук да направя сравнение в изявите на отбори, които имат претенциите и финансовите ресурси да се наредят сред осемте най-добри в европейската клубна ранглиста.
С играта, която шампионът на английската Висша лига демонстрира срещу Реал (Мадрид), той явно показа, че засега е далеч от такава престижна класация.
И хич не се вижда как ще стигне до там с това подобие на футболната игра. Въпреки неизчерпаемите финансови възможности на петролните шейхове, засега "стоката" им е мъка за зрителите.
АВТОР: Георги Попвасилев
