Всички ние сме преглеждали обяви за работа и в тях, естествено, са посочени качества, които работодателят търси в идеалния кандидат. В тази статия психологът Светла Николова специално обръща внимание на силните страни на служителя, които го превръщат в ценен ресурс.
Наред с изискванията за притежаване на специфични знания, отговарящи на дейността на фирмата, са посочени и такива, като: комуникативност, лоялност, умения за работа в екип, инициативност и др. И докато първите, специалните знания и умения могат да бъдат гарантирани с диплома от учебно заведение, то вторите са изцяло характеристики на човешкия облик на кандидатът.
Така условно тези качества могат да бъдат класифицирани в две големи групи - твърди и меки умения. Американският сайт AOL Jobs в свой материал разкрива, че в наши дни вече не е достатъчно служителят да има твърди умения, за да получи желаната от него позиция. Еднакво важни за работодателя са и меките умения, които не се преподават в университетите, а се развиват многопластово в отношенията с колеги и приятели, в семейството, избора на хоби, в интересите към една или друга сфера на науката, културата, спорта, кулинарията и т.н.
- Комуникативни умения - умението да общуваш на различни нива, изискващи адаптиране към интелектуалния капацитет, целите и намеренията на събеседника, се оказва едно от най- важните умения за професионалната реализация на служителя. Оказва се, че все повече неуспехи в бизнеса се дължат именно на проблеми в комуникацията.
- Професионална етика - всяка организация има разработен Правилник за етично поведение, който в голяма степен определя и параметрите на себевъзприемане и приемане и допускане на другите в личното пространство. Браншовите организации също предлагат рамка на етиката в дадената сфера, което е огромно улеснение за фирмите от съответни бранш. Най-общо, смисълът на професионалната етика се крие в стремежа да се повиши обективизма на преценките, толерантността към колектива и различното мнение, да се унифицира стила на действие на служителите- да се ориентират към успеваемост, ефективност и по-високо качество на работата, което предполага и по- големи печалби.
- Гъвкавост - тук влизат всички умения за бърза адаптация към промени в условията и средата. В технологичния 21-ви век успешния служител непрекъснато и при всяка възможност е длъжен да усвоява нови знания, да повишава квалификацията си и да бъде по- конкурентен в извършваната работа.
- Самодисциплина, или умения за правилно управление на времето - да планираш работните задачи по приоритет така, че да успееш да свършиш всички задачи в срок.
- Устойчивост - способност на личността да работи под напрежение и стрес, когато дейността се извършва в конкретни срокове.
- Екипност - това умение е пряко свързано с умението за общуване. В съвременните организации задачите са комплексни и сложни, затова междуличностните отношения се оказват ключа към справянето с тях. Правилното разпределение на задачите и стиковането на екипа предполагат по- висока успеваемост.
- Критичност и самокритичност - притежаването на умението да приемаш критика и да подобряваш недостатъците си е основата, на която се стъпва личностното и професионално развитие.
- Умение за решаване на проблеми - това е не просто умение, а и качество на високия професионализъм, тъй като в себе си то акумулира по- горе посочените умения.
- Позитивизъм - позитивното мислене е предпоставка за повече оптимизъм в работата и в колектива. Оптимизмът редуцира нивата на стреса, прави работата по- приятна, следователно екипът е по- успешен и продуктивен.
Думата интервю означава „поглед навътре“- има се предвид, че в разговор кандидатът за дадена позиция разкрива част от личните си качества, които не са описани в нито една диплома. Затова в развитите компании HR отделът е инвестирал в развитието на такива кадри, които със специалните си знания умеят да разкриват тези „неписани“ качества. Нерядко това се случва чрез попълване на личностов въпросник или чрез предварително подготвени въпроси, насочени към разкриването им по време на интервюто. Друг източник на тази така необходима информация са писмените препоръки от предишен работодател или близък колега, приятел или преподавател. Разбира се, потвърждаването на препоръките отново може да стане чрез професионален тест за целта.
Но какво става, ако фирмата не разполага с такъв специалист? Ако на работодателя му се налага сам да разкрива „меките“ умения на кандидата? Извличането на такава информация по време на интервюто може да се случи след като работодателя сам определи какви качества на кандидата са му необходими и важни за дейността на фирмата и предварително подготви въпросите, с които са достигне до търсената информация.
Кандидатите за обявената позиция биха могли предварително да проучат какви умения се ценят и също по време на интервюто да ги посочат, без това да се приема за самоизтъкване.
„Твърдите“ умения човек получава по време на обучението си в учебно заведение, те са необходими, за да се изпълняват специфични задачи. Но „меките“ умения не се учат на теория, те се усвояват и развиват във времето с преминаването през различни ситуации, с формирането на качества и поведенчески маниери в интеракцията с другите. Ето защо е добре организациите да предвидят различни обучителни курсове за персонала си, за да осигурят възможност за развитие и усъвършенстване на уменията на техните служители.
Най- успешните фирми в световен мащаб не са тези, които предлагат високо заплащане на служителите си или имат голяма продукция, а тези, които влагат в развитието на служителите си, защото знаят, че добре подготвените кадри са най- мощното „оръжие“ срещу конкуренцията им.
