„Искаш ли да отидем в Канада? Там ще имаш всичко! Ще имаме голяма къща!“ -каза мама.

Тогава си спомням, че я попитах „Ако си вземем голяма къща, може ли да си вземем куче?“, a мама ми отговори „Добре, когато си вземем къща, ще си вземем и куче.“

Между другото взехме си къща,  но тя никога не ми взе куче.“

Вероника е само на 14 години, когато заминава заедно с майка си и сестра си за Канада. Там завършва гимназия, след това бакалавър и магистър в Университета на Торонто.

„Ние имахме много хубав живот в България, във Варна. Но семейна приятелка се беше установила в Канада. Двете с мама работиха в една обща сфера и тя прецени, че с малко помощ може също да започне работа в Канада. Аз бях много малка – 11-12 годишна, не разбирах съвсем, но всеки заминава с идеята за едно по-добро бъдеще, за повече пари, за по-висок стандарт, нали?“

Понякога животът ни отваря врати, през които е добре да минем, за да придобием житейски опит, който ще ни е нужен на по-късен етап. Вероника със сигурност осъзнава ползите от тези промени днес, но тогава е имала само един избор – да се приспособи към новите условия и да граби с пълни шепи.

„Всички планове и очаквания, които мама имаше, които имахме като семейство, се разпиляха в мига, в който отидохме в Канада. Доста бързо осъзнахме, че въобще няма да е така, както сме го мечтали. Беше много трудно в началото, наистина много трудно. Мисля си, че хората, които отиват в чужбина, понеже минават през огън, за да се установят и да построят нещо, да направят кариера… затова връщането им в България им струва като знак на неуспех. Приемат го като стъпка назад.“

Вероника има успешна кариера в Канада, на която я ценят и се чувства значима. И въпреки това нещата при нея започват да се развиват в неочаквано различна посока.

„Знаех, че ако остана, бъдещето ми ще е това, на което мама се е надявала, но ми беше празно в душата. Много хора казват, че когато отидеш в чужбина винаги си чужденец. В Канада, може би, не е точно така, защото тук всички са чужденци - всеки е от някъде и го няма чувството - „аз съм пришълец“, но някак си нещо ми липсваше. Леля ми ми каза, че коренът ме дърпа. Аз прочетох книгата „Стопанката на Господ“ и се убедих, че наистина моят корен ме е дърпал.“

Последната година на Вероника в Канада преминава в размисли кое ще е най-добре за нейното бъдеще. Прави си списък с държави, в които иска да се премести и България въобще не е в него.

„Просто усещах, че искам да се махна от Канада и да отида някъде, но не знаех къде. Започнах да търся в коя страна има най-добро здравеопазване, лесно е за реализация, има най-добър климат и си бях наредила няколко – Испания, Норвегия… основно в Европа бяха. Но нямах достатъчно кураж да направя тази важна стъпка в моя живот и да започна всичко отначало. Не познавах никого в тези държави. България не беше вариант, защото най-много ме беше страх, заради всичко, което бяха ми говорили моите роднини и познати. Но така се получи, че аз се върнах без много да го планирам и без да знам, че ще остана. Затова не ми трябваше смелост - то просто се случи.“

Както казват старите хора „Съдбата си знае работата“ и в случая на Вероника е от решаващо значение.

„На всеки две години аз се връщах в България, защото тук си бяха баща ми, леля ми… но на 23.11.2020г. се прибрах, защото баба ми се разболя от Ковид. Аз бях единствена, която имаше възможност да работи от вкъщи. Моят тогавашен канадски работодател ми позволи да си дойда в България, да се грижа за нея за известно време. Идеята беше да остана и за коледните празници и на 05.01.2021г. трябваше да се връщам за Канада. Заради Ковид мерките стана много трудно да се върна. Състоянието на баба ми не се подобряваше, затова януари стана февруари, след това март… И вече през април усетих, че на мен май не ми се връща в Канада.“

Днес Вероника е на 27 години. Отново е в родната Варна. Първоначално си наема квартира за година с мисълта, че ще остане само 6 месеца там.

„Спомням си, че ми трябваше ютия и се замислих защо да си я вземам за няколко месеца? Така с всеки нов съд, всяко ново нещо, което си купих все повече започвах да се чувствам у дома си. Започнах да създавам нови контакти, нови приятелства и все повече и повече се осмисляше живота ми в България. И в един момент аз просто казах на мама „Мамо, аз няма да се върна.“ Тя много ме подкрепи. Баба ми не чак толкова, но се успокояваше, че имам канадско гражданство и все ми повтаря „Сега ще пробваш в България, може би няма да ти хареса и пак ще се върнеш в Канада“, но не мисля, че това ще се случи.“

Решена да остане, Вероника започва да търси работа, която да отговаря на нейните изисквания. След търсене в интернет, попада на Bulgaria Wants You. Проучва Платформата и в Linkedin. Гледа видеа на хора, завърнали се в България, които ѝ въздействат много емоционално. Решава да отиде на събитие на Bulgaria Wants You в София, където се запознава с различни работодатели, но най-голямо впечатление ѝ правят Kanbanize. Минават няколко месеца преди Вероника да започне работа при тях, изчаквайки подходяща позиция за нея.

„Чувствам се късметлийка, защото когато започнах да си търся работа в България, срещнах много негативизъм от моите познати и най-вече по-възрастните в моето семейство – баби, лели, особено дядо ми ме придърпа и ми каза „Аз много се притеснявам за теб, наистина не мисля, че трябва да си напускаш канадската работа!“.

Но исках да е българска компания, която допринася за българското развитие, а не чуждестранна. Няма нищо лошо в това, но не беше за мен. Фирмата работи с клиенти от целия свят, малка част от тях са от България. От една страна ние популяризираме един български продукт, а от друга - даваме пример, че може един човек да развие успешен бизнес тук. Също така всички тези чужди компании, от своя страна вливат всички свои ресурси в нашата компания. И най-важното - всички, които работят в Kanbanize са българи.“

Вероника сама се свързва с Bulgaria Wants You, защото иска да разкаже своята история и да е пример не само за връстниците си, но и за по-възрастните, които не могат да се решат на тази стъпка – да се завърнат в бащиния дом.

„Мисията на Bulgaria Wants You ми е на сърце. Яд ме е, че българите много лесно могат да оплюят България. Всички сме чували стандартните оплаквания – корупция, здравеопазване, няма детски градини и т.н. Разбира се много от нещата имат доза истина, но според мен не можем да очакваме само политиците да ни оправят. Според мен хората трябва да помогнат да се случат нещата - трябва да сме дейни, да сме пример за следващите поколения и имам чувството че трябва да има някакво пробуждане на българския народ и най-вече младите хора. Аз имам надежда, че ни чака светло бъдеще. Има много будни хора, можещи, просто им трябва малко повече мотивация.“

Вероника вече може да направи реално сравнение между живота в Канада и България. За много хора това ще е непосилна задача, но опитът понякога говори повече от години.

„Забелязах, че българите имат адски много възможности тук, докато в Канада е много по-трудно според мен, да си намериш работа, дори да имаш всякакви квалификации. Почваш от нулата и започваш да градиш - това означава да работиш допълнително, уикендите ти са заети, 24/7 ти си на линия. Много те експлоатират, не винаги се държат добре с теб, а тук в България имаш чувството, че възможностите просто се търкалят по земята и не разбирах хората не ги ли виждаха?

Ако някой си мисли, че тук е трудно да пробиеш, добре дошъл е в една страна като Канада, в която всички имат образование, всички имат качества, на всички им се работи много и за всяка една позиция се получават хиляди CV-та. Аз лично съм била от позицията да пускам обява за работа от предната ми месторабота. Беше за офис асистент, не се изискваше кой знае какво образование или качества. Получихме стотици CV-та на хора с висше образование, с голям професионален опит, което ми казваше, че те са пробвали навсякъде другаде и накрая са решили, че трябва да започнат от началото, което беше точно това, което направих и аз.”

Вероника иска само едно:

„Българите да са благодарни! Мислим си, че България е някакво село и земя с корумпирани политици, бедност… аз не мисля, че сме това! Има много, което да се жъне тук, а нивата стои гола. Имаме толкова много потенциал.

За мен България е едно ново начало и се радвам, че имах възможността да го получа.“

Вероника вече знае, че във всеки един момент може да започне от нулата и да успее, защото вече не се страхува да рискува. Тя направи своите най-важни първи крачки. Теб какво те спира да опиташ?

Регистрирай се за събитието "Живот и кариера - защо в България" - 09.06.2022 г. на: https://bulgariawantsyou.com/events