Поредна седмица тютюнопроизводители протестираха срещу ниските изкупни цени. Хората от района на Гоце Делчев заплашиха, че няма да пускат децата си на училище, докато не бъде решен проблемът. Преди седмица земеделците блокираха пътя за гръцкия град Драма и запалиха част от продукцията си.

Село Мустрак е на 20 км. от Свиленград. Жителите са около 100, православни християни. Поминъкът им от близо 100 години е тютюн.

Николай е един от най-младите местни хора. Гледа 7 декара тютюн съвсем сам. Оре земята с коня си и ралото от времето на баща си. Някога купил трактор, но не може да задели пари от тютюна, за да го поправи. Ако продаде реколтата си на предлаганата от фирмите цена от 5 лева за килограм, ще получи точно 3000 лева.

„Като гледаш, че го вземат без пари. Цяло лято и цяла зима си се блъскал”,казва Николай. Навремето той гледал 50 декара тютюн. Но всяка година сее все по-малко.

Пари няма, защото никой от селото не е продал нито килограм тютюн. Реколтата стои по гаражите и мазетата. Там е заради ниските изкупни цени - с цели 2 лева по-малко от миналата година. За да решат какво да правят, на една маса сядат собственици с малък добив като Николай и тези като Георги, които обработват над 100 декара с помощта на сезонни работници.

Само след месец там те ще са поне 1000 души - мюсюлмани и роми, дошли да търсят прехрана. Някой дори са се преселили в Мустрак. И те са в кръчмата и чакат какво ще решат „патроните им".

Всички около масата са със заеми и ипотеки, с които финансират производството си. Казват, че ако продадат тютюна на 5 лева, няма да имат нито стотинка печалба. От това зависи новата реколта и какво ще се плати на работниците.

Сабри е от Кърджали. Разбира единствено от тютюн. Работи го от 6-годишен. Преселил се в Мустрак заедно с жена си и с тримата си синове преди 6 години. „Разбрахме, че тука има повечето работа и затова сме дошли, да изкараме някой лев. Ама то нищо не можеш да вземеш. Нито къща имаме, нито нищо. 5 човека сме в къщата, 3 деца имам”, разказва той.

И местни, и пришълци - животът на всички зависи от изкупната цена на тютюна. Отскоро със съдбата на селото са свързани и няколко сирийци от лагера в Пъстрогор. Яшар Дауд е шофьор и заварчик. Жена му и двете му деца не успяват да минат с него границата и са някъде в Турция. Докато чакат да им издадат паспорти, Яшар и другите сирийци в Мустрак също помагат за тютюна.

„В Сирия дизелът е по-евтин, а цената на тютюна по-висока. Там дизелът е 30 стотинки. Тук е над 2 лева. Средната изкупна цена на тютюна там е 10 долара, а тук е 5 лева”, смята сириецът.

Чужденците са приютени в Мустрак от Живко Желев. Обработва 150 декара тютюн, има ипотека от 100 000 лева. И майка му, и баща му цял живот са гледали тютюн. Както всички други производители от селото, и тяхното семейство има договор, подписан точно преди 1 година с фирма изкупвач.

„Самите фирми - те са на пазара и в Гърция. С наши експерти купуват и в Гърция. Тютюнът в Гърция е даже по-лош от нашия. Но там има държава и казва така - цената е такава, цената е такава. Оня изкупува количеството, щом е направил договор. Тоя договор важи за тях. За нас нищо не важи договорът. Идва и ми казва - тютюнът е 5,60 тази година. Добре, защо е 5,60? Експертът вика - шефовете така ми казаха”, обяснява Желев.

Предната изкупна кампания в региона приключва още декември. Тази обаче незнайно защо започва януари - два месеца по-късно от обичайното.

Единствената надежда и на собственици на земя и на наемни работници е някои от властимащите да ги подкрепи.

Местните пробвали да гледат и други култури - пшеница, картофи, дори киви и маслини. Нищо не потръгнало, заради почвата. Наоколо няма никаква друга работа. Същото е и в съседните села. Единствената прехрана е тютюнът.

Търсейки начин за спасяването на поминъка си, производители и работници са решени следващата седмица да блокират българо-гръцката граница при Капитан Андреево.

Докато хората чакат решение, мъглата бавно се вмъква при реколтата им. Ако тютюнът не бъде продаден съвсем скоро, заради влагата може да мухляса. И времето притиска производителите. Вече трябваше да са планирали колко ще сеят тази година, защото започва залагането на новите лехи.