При издаването на Указ 56 Тодор Живков е искал в ръководствата на новообразувани фирми да бъдат назначавани „наши, свои, отговорни другари”. Това обяви председателят на Държавна агенция "Архиви" Мартин Иванов, който представи новия сайт с непознати за масовия читател архиви на Политбюро на БКП за времето от 1944 до 1989 г.

Според Иванов, указът е бил прелюдия към времето след 1989 г. В крайна сметка "Мултигруп" беше регистрирана именно по този указ, както и Първа частна банка", каза Иванов.

А това, че Живков предвижда някаква плавна еволюция, не означава, че той е очаквал, че ще бъде толкова рязко и бързо сменен във властта, посочи председателят на агенцията.

Политбюро - съдия, следовател и прокурор

Това е видно от документ на Политбюро, в който се предвижда кой да бъде арестуван и кой не по трайчокостовистките процеси, даде пример Иванов.

Според него само на "стола на истината" може да се каже дали днес имаме живковисти в управлението на страната.

Но ако разширим фокуса, почти всички българи имат натрапчивото усещане, че миналото не е влязло в музея, ако използваме фразата на президента Росен Плевнелиев от изявлението му в Берлин, допълни директорът на агенцията.

Ако сега са нужни няколко часа, за да могат протоколите на МС да стигнат до всички български граждани през интернет, днес ние качваме документи, които са стояли в архивите в продължение на 20 години, заяви Иванов.

"Секретно" и "строго секретно"

Част от тях документите никога не са предвиждани да стигнат до масовия читател - те са със съответните грифове.

Първата дигитална колекция, представена днес е наречена "Архивите говорят" - за протоколите и решенията на Политбюро на БКП за времето между 1944-1989 г.

Любопитното е, че освен по големите теми, по които очакваме да прочетем повече, като Възродителния процес или строежа на АЕЦ, в протоколите виждаме и огромното дребнотемие, с което са се занимавали в Политбюро - като цените на найлоновите дамски чорапогащи, с отпускане на жилища на крайно нуждаещите се служители в службите или активни борци, подчерта Иванов.

На 4 октомври ще в друг сайт на агенцията ще бъдат публикувани личните досиета на хората, участвали в Балканската и Междусъюзническата война, а по-късно и полицейските досиета отпреди 9 септември 1944 г. В тях ще са досиетата на самия Тодор Живков, Никола Вапцаров и др.

Политбюро на БКП е най-тесният ръководен орган на висшия ешелон на комунистическата партия, именно Политбюро, а не правителството тогава е вземало решенията, отбеляза Мартин Иванов. За 45 г. едва 55 българи са били негови членове. Документите са разделени съобразно техния тип, степен на секретност и година на издаване.

Решенията "Б" са най-важните и най-секретните, 905 на брой. Всички те са снабдени с воден знак, но това не пречи да се четат свободно. Методиката на подреждането им е по десетилетия и могат да се прочетат най-важните събития, случили се в този отрязък от време.

73 910 листа, немалко от които двустранни или около стотина хиляди страници, са достъпни през сайта.

За периода 1948-1965 г. обаче липсват доста документи

Открити са и още архиви, които ще бъдат сканирани до края на годината. Сред по-интересните теми в тях са за натрупване на външния ни дълг - има информация за даването на кредита от 1 млрд. долара за Ирак и около 1 млрд. и 600 хил. долара – за Либия, за помощите за Третия свят и др.

„Имаме и богата снимкова галерия с 396 образа. Около 30 000 страници са нашите архиви в Русия, от които сме получили вече приблизително 24 000 страници. Те пристигат на части и се обработват, но не очаквам разтърсващи събития около тях”, подчерта Иванов.

Агенцията предлага създаване на Музей на ДС, но няма необходимите 1 млн. и 750 хил. лв.