Какво се случва с изоставени животни в населено място, в което няма приют за тях? Понякога се появява някой, който се грижи за тях.
Историята на Димитрина от Монтана започва преди двайсетина години от няколко малки захвърлени кучета. Хората продължили да ги изхвърлят, тя продължила да ги прибира.
За малките намира осиновители, спасените от човешка жестокост остават при нея. В момента са около 40.
Последният нежелан несретник е Арон. Сега той е талисманът на глутницата.
Всички кучета са ваксинирани и обезпаразитени, а за здравето им се грижи ветеринар.
В града няма приют, но от местния общински център осигуряват кастрация.
Импровизираният кучкарник е на общински терен, ползван безвъзмездно. Далеч е от жилищна зона, в близост работят само няколко човека.
Средствата не й стигат. Димитрина е с инвалидна пенсия от 137 лева, която получава заради ставно заболяване.
„В Монтана повечето хора са останали с убеждение, че ми се помага от някаква фондация или от друга държава", казва жената.
Помагат й приятели, но само с бракуван хляб. От всички други хора очаква, ако не помощ, поне да спрат да изоставят и бият животни.
