Водата е най-ценният природен ресурс, с който разполагаме. Тя е от съществено значение за живите организми, помага ни да отглеждаме храната си и има сериозно влияние върху ежедневието ни. В същото време водата в Европа става все по-мръсна с течение на времето.

Причините са много – от отглеждането на различни култури, през индустрията, до канализацията на големите градове. Статистиката е стряскаща, но Европейският съюз е предприел редица мерки, за да помогне на водните ни източници.

Десетилетия игнориране на проблемите са довели до замърсяване на реките, езерата и моретата. Глобалното затопляне и изчезването на различни екосистеми допълнително засилват проблемите с водите в Европа.

Най-сериозна заплаха за здравето ни е замърсяването на водата. По този начин се разпространяват болести като холера и дизентерия, които могат да доведа до дългосрочни заболявания и проблеми. Индиректните последици са влошаване на икономиката и туризма на държавите в Европа.

28% от подземните води на Европа са замърсени. Именно оттам идва повечето ни питейна вода. Това води до милиарди евро разходи за пречистване на водата от пестициди и вредни вещества, които стигат до нея главно чрез отглеждането на реколта.

22% от реките, езерата и моретата на Европа са замърсени също от урбанистичните зони.

Снимка: iStock

81% от морските води, 31% от крайбрежните, 36% от речните и 32% от езерните води в Европейския съюз са еутрофични – съдържат прекалено много водорасли заради огромното количество нитрати, отделяни при замърсяването им.

В Средиземно море плават около 230 000 тона пластмаса.

Възстановяването на европейските води

Отговаряйки на тези проблеми, Европейският съюз има редица програми, чиято цел е да подобрят качеството на водните ни ресурси. Те се налагат чрез закони от Европейската комисия.

Директивата за европейски води регулира езерата и реките, а Директивата за питейната вода – тази, която излиза от чешмите ни.

Рамковата директива за водите се фокусира върху осигуряването на количествено и качествено здраве на водните източници. Това означава премахване на замърсяването и осигуряване на достатъчно вода за дивите животни и човешките нужди. Документът задължава държавите членки на ЕС да възстановяват изчезнали водоеми и да се грижат за вече съществуващите.

Снимка: iStock

Директивата за Градските отпадъчни води следи канализацията да бъде използвана правилно, да се поддържа и всички отпадъци да се филтрират преди достигане до природата. Водата от канализацията се събира и третира според настоящите закони на ЕС, които са от 30 години насам. На базата на тази директива държавите членки са създали фабрики за пречистване на отпадъчни води и следят нивото на замърсяване.

Директивата за нитрати следи във водите ни да не остават следи от пестициди и торове, които могат след това да стигнат до водоемите и питейната ни вода. Нитратите стимулират растежа на водорасли, което от своя страна води до задушаване на други растителни и животински видове.

Директивата за чиста питейна вода следи човешкото здраве да е на първо място когато говорим за качество на водата. Тя задължава страните членки да правят редовен мониторинг на питейните води.

Снимка: iStock

Директива за вода за хигиеничните нужди – тя следи водата, с която се къпем, да бъде чиста. Следи се и последващото ѝ пречистване.

Европейският стандарт за качество на повърхностните води следи в тях да не се изливат опасни химикали.

Какво можем да направим ние като граждани?

Изключително важно е да не изхвърляме отпадъците си до открити водоеми или водоизточници. Така вредните вещества попадат в почвата и достигат обратно до нас.

Също е важно да пестим този ценен ресурс – когато мием чинии можем да спираме течащата вода и да я използваме само при изплакването им. Можем също да взимаме по-кратки душове, за да ограничим използваното количество.

Продължи да четеш