Седем години след като България подаде заявка да влезе в чакалнята за еврозоната, чакането свърши. София получи днес историческото „да“ от Европейската комисия и Европейската централна банка.

Готови сме да въведем еврото от 1 януари 2026 г. и това е официалната препоръка на Еврокомисията към Европейския съвет и Европейския парламент.

Само ЕК има правото да излиза със заключение и препоръка към Европейския съвет и Европарламента. То е: България е готова.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

В доклада се дават подробни аргументи за зелената светлина по всички критерии.

Проблемният до този момент – инфлацията - вече влиза в допустимите граници като средна стойност за последните 12 месеца. Оценката вече е факт, но сега е важно какви политики ще бъдат водени през следващите месеци, смята ЕК. А двама от членовете ѝ вече тръгват към България.

Първата реакция днес дойде от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Тя публикува пост в социалните мрежи с текст: Готови сте!

„Днес България е с една крачка по-близо до еврото. Това ще означава повече инвестиции и обмен с партньорите от еврозоната и повече стабилност и просперитет за българския народ. България също така ще заеме заслуженото си място при вземане на решенията в еврозоната. Поздравления!“, написа тя.

„Приветствам днешното решение, което проправя пътя за присъединяване на България към еврозоната. Еврото носи просперитет и стабилност. Това е още една голяма крачка напред за хората на България и за Европа след присъединяването на страната към Шенген“, каза Роберта Мецола – председател на Европейския парламент.

Докладът, в който България получи зелена светлина по всички критерии, беше представен от европейския комисар по икономика Валдис Домбровскис.

„Днешният доклад е исторически момент за България, за еврозоната и за целия Европейски съюз. За България еврото ще донесе осезаеми ползи за гражданите и за бизнеса – по-ниски такси за финансови трансакции, защита на спестяванията, повече инвестиции, засилена търговия, по-ниски лихви. А по-голяма еврозона означава повече стабилност. След като стана пълноправен член на Шенген по-рано тази година, сега еврото приближава България още повече до сърцето на Европа“, заяви той.

Заедно с комисар Домбровскис към България вече пътува и българската комисарка Екатерина Захариева.

Днешната оценка е начало на интензивен месец, който би трябвало да приключи с финално решение на 8 юли.

Сравнение с календара за присъединяването на държавите, които вече са в еврозоната: оценките на ЕК и на ЕЦБ по традиция излизат в началото на лятото. После започва процедурата със становищата на останалите страни от еврогрупата, на евролидерите, на европарламента и на финала – на Съвета на ЕС.

Точно каквото предстои и за нас. И винаги държавите са успявали да се присъединят на следващия 1 януари, припомня Брюксел.

Спецификите, фиска, икономиката, как се управляват парите на държавата и какво показва сметката?

Докладът на Европейската централна банка е 80 страници. Акцентите в него са в две глави. В едната са разгледани фискалните показатели на страната ни, а в другата - готовността от административна гледна точка за смяна на валута. В крайна сметка оценката е положителна.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн пише, че пътят за проправяне на смяната на валутата е открит.

Страната ни получава „да“ в конвергентния доклад на Европейската централна банка.

„Положителният доклад проправя пътят за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. на България и превръщането ѝ в 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната.“

България е успяла да покрие критерия инфлация макар и за много малко. За периода май 2024 – април 2025 г. страната ни е със средна инфлация от 2,7% при максимално допустима стойност 2,8 на сто по хармонизираните индекси на потребителските цени.

„Българската икономика остава изложена на колебания в цените на стоките поради високата си енергийна интензивност и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница“, пише още в доклада.

При другият основен критерии, който беше предмет на спор при всеки бюджет – размерът на дефицитът сме точно 3% от брутния вътрешен продукт. Колкото е и максималното позволено, за да покрием Маастрихтските критерии:

„В бъдеще България трябва да следва разумна фискална политика, за да гарантира спазването на траекторията на разходите си.“

Предупрежденията: отчетена е и сложната политическа обстановка. Заключение от доклада е, че:

„Качеството на институциите и управлението в България представлява определени предизвикателства, които биха могли да подкопаят нейната икономическа устойчивост.“

Затова се призовава за структурни реформи и промяна в икономическите политики. Също така и за по-ефективно усвояване на европейските средства, като е даден конкретен пример със забавянето по Плана за възстановяване и устойчивост.

Още в началото на резюмето на доклада е посочено, че трябват по-добри мерки срещу сивия сектор и корупцията.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK