Започна Богородичният пост, който е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.

През тези две постни седмици – от 1 до 14 август, Църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година на 6 август и 15 август.

Без храна и вода: Пастор почина при опит да пости 40 дни като Христос

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Той е свързан с почитта, любовта и надеждата на православните към Пресветата Майка, този пост има строг характер, подобно на Великия пост. Само на празника Преображение Господне - 6 август, се разрешава приемането на риба.

„Непотвърдено предание свързва установяването на този пост със светите апостоли, но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от другите три основни поста.

Силвена Роу: След постите не се нахвърляйте на бургери и пасти

В началото той бил разделен на два по-малки поста - пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на пресв. Богородица.

Месни Заговезни е – първият празник от Великденския цикъл

Император Леон Философ (V в.) повелил забрана за яденето на месо на Преображение в цялата Византийска империя и така свързал двата поста в един“, посочват от Светия синод към Българската православна църква.

Император Маврикий (582-602) пък въвел с изрична заповед празнуването на Успение Богородично навсякъде по империята.

Въпреки това законността му дълго била оспорвана.

С надежда за чудо: Вярващи участваха в литийно шествие с иконата на Св. Богородица

Константинополският патриарх Николай ІІІ свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на свикания от константинополския патриарх Лука Хрисоверг през 1166 г. събор много епископи застъпили становището, че този пост е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух). На този събор присъствал и византийският император Мануил І Комнин.

Така до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави - едва през ХІV-ХV век.