Прокуратурата може и да е допуснала грешка по шумното дело за изпиране на 7,5 млн. евро, източени по програма САПАРД. Това допусна зам.-главният прокурор Галина Тонева. Със същата не особено висока степен на вероятност тя не изключи възможността, че оправдателната присъда да е следствие на нови доказателства, които съдът е събрал.
Бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков бяха оправдани от Софийския апелативен съд (САС), след като на първа инстанция състав на градския съд с председател Георги Колев наказа Николов с 12 г. решетки. После магистратът се издигна и стана шеф на Върховния административен съд. Колегата му, който оправда подсъдимите по делото „САПАРД” – Калин Калпакчиев, наскоро стана член на Висшия съдебен съвет. Той бе подкрепен от Съюза на съдиите, който пък не е в особено добри отношения с властта. Очаквано вътрешният министър Цветан Цветанов и премиерът Бойко Борисов нападнаха Калпакчиев след оправдателната присъда.
Магистратът обаче мотивира решението си с това, че прокуратурата сама е "минирала" разследването си, разделяйки престъпленията и техните извършители в две дела – едно за източване на пари и друго за изпирането им. Изпратените от Германия доказателства срещу четирима от българските подсъдими са вкарани само в едното дело, а обвинения на базата на събраните данни от германските разследващи у нас така и не са повдигнати.
Освен това пред САС бяха представени и нови доказателства - допълнителната банкова експертиза и съдебно-икономическата експертиза. Проведоха се и разпити на нови свидели. От новосъбраните материали се установи, че подсъдимите не са извършили вменените им престъпления от обективна страна, обясни Калпакчиев.
Зам.-главният прокурор Галина Тонева е бивш апелативен съдия и председателстваше състава, оправдал всички подсъдими по делото за убийството на Андрей Луканов.
Тя се осъмни, че прокуратурата действително може да е сгрешила по казуса „САПАРД” ден след като шефът на ОЛАФ Джовани Кеслер се възмути от провала на съдебната сага срещу Марио Николов и Людмил Стойков.
„Как е възможно по едни и същи доказателства в Германия да бъде осъдено лице, а в България – не”, зачуди се Кеслер. Премиерът Бойко Борисов му обясни, че „съдията по делото беше един от хората, които бяха най-против министър Цветанов”.
От Българския хелзинкски комитет (БХК) нарекоха изявлението на министър председателя „нетърпимо”. „С него премиерът непростимо се опитва да дискредитира съда като институция и лично съдията Калпакчиев, и то именно в качеството му на реформатор - опозиционер на агресивния вицепремиер, чиито вмешателства в независимостта на съда вече предизвикаха откритото неодобрение на редица международни институции", пише в отворено писмо до медиите, изпратено днес.
Самият МВР шеф бе по-обран в критиките си. „Как да обясним на студентите по право коя инстанция е права - първа или втора", попита Цветанов. Верният отговор вероятно е „третата”, защото за Върховния касационен съд остава нелеката задача да разплете казуса и да сложи точка на сагата.
Междувременно от БХК отбелязаха, че "още по-нетърпима е нападката на премиера срещу съдията в контекста на лицемерните опити на властниците в последно време да се престорят, че избират независим ВСС”.
Кадровиците в Темида от парламентарната квота бяха избрани по отдавна разгаданата схема „5:2:2:1:1”. Петима от номинираните от ГЕРБ влязоха в съвета, по двама от ДПС и БСП също бяха избрани, един от кандидатите на РЗС и един от „Атака” също събраха достатъчния брой депутатски гласове.
