Две години след заложническата криза в Сливен, 4 от 6-те жени, които Стефан Стефанов държа под прицел с часове, проговарят.
Те не са подозирали, че ще станат близки и свързани завинаги. Но след като на 23 март 2011 година в офиса им влиза похитител, който стреля и иска пари, животът им повече никога няма да е същият. Те прекарват дълги часове като заложници в банковия клон.
„Видях един човек с маска, който влезе със замах и извика нещо, което не можах да разбера какво е. И в момента, в който извика, застреля колегата”, спомня си Радина.
„Когато искаше да влезе в касата, колежките още бяха скрити. Той беше само с колежката Ваня и й беше опрял пистолет в главата и искаше аз да отключа касата. Когато видях опрян пистолет в главата на колежката, си помислих, че, ако сега не отворя и я убие пред очите ми, никога няма да си го простя. Отворих вратата, за да влезе колежката, да я пусне и да вземе парите”, разказва и друга от заложничките – Светла.
Радина и Ивелина успяват да се скрият от похитителя. Така само чуват десетките гърмежи преди часове по-късно да излязат от укритието си.
„Аз през цялото време не съм се страхувала за живота си. Това дали ще ме убие или не за мен не беше проблем, за мен проблем беше, че детето ми ще остане без майка. През цялото време само за това съм си мислила. За нищо друго”, казва още за най-тежките моменти по време на престоя в банката Радина.
След месец делото за заложническата криза започва отначало в сливенския съд. Оказва се, че според прокуратурата вторият охранител и шефката на клона, която изтърпява похищението скрита под бюрото си, не са жертви на престъплението. Единият, защото бил под прицел за кратко, а жената не била жертва, защото похитителят не я бил видял.
„И пет минути да си против волята си, си заложник. Една от нас е с много тежки увреждания, много сериозни. Нека се види това, че 12-те часа престой оказват отражение за цял един живот”, споделя пред bTV Ивелина.
Още за страховете, липсата на мечти и разочарованието от законите - в „Хрътките”, събота от 17.30 часа!
