Редовните закъснения и липсата на връзки между влаковете са най-честата причина за жалби на пътници. От началото на годината в БДЖ са постъпили около 450 жалби.
Гражданството на Европейския съюз се придобива автоматично от всеки жител на страна-членка, но, оказва се, че при придобиването на правата на европейски потребители не е така. БДЖ например прилага избирателно текстовете от регламента за правата на пътниците.
„Регламентът дава право на жп превозвачите да направят изключения от прилагането му като задължително обаче трябва да изпълняват изискването да дават информация на пътниците, възможност да си купуват билети и подпомагане на хората с ограничена мобилност”, обясни Антоанета Гълъбова от БДЖ.
Много пътници не смятат, че правото им на информация се изпълнява. „От начална гара тръгва с час закъснение, пристига със закъснение 2 часа. Най-редовно, а ако питаш някой служител, той казва не знам”, заявява Михаил Бабамов.
Пътниците са два вида - едните нямат представа какви са правата им, други смятат, че и в българските влакове са със статут на европейски потребители.
„По закон важат общоевропейските права на пътниците - в самолет, във влак. Например, ако е много голямо закъснението, човек има право на обезщетение. Но никога не съм си го търсил”, казва Георги.
От БДЖ цитират регламента - при закъснение от 60 до 120 минути, да се възстановява 25% от цената на билета, а при закъснение над 120 мин - 50% от цената на билета. Когато пътувате във вътрешно съобщение обаче, БДЖ не го прилага това правило и такова обезщетение не се изплаща.
Можете обаче да претендирате да ви върнат парите, които сте дали за билет.
„Когато пътникът се откаже от пътуването, връщаме пари - за цялото пътуване или там откъдето той е решил, че няма да продължи по вина на превозвача”, допълват от БДЖ.
У нас не се прилага и правилото, ако влакът ви закъснее над 60 минути, жп компанията да ви осигури безплатни напитки и сандвич. „Боже, какъв сандвич . То няма място къде да сядаме в 90% от случаите”, е мнението на пътник.
