От кулинарна или търговска гледна точка, да уловиш моруна, паструга или белуга си е хубава работа и дълги години хората са се водили от тази логика. За жалост, в природата има равновесие, което не следва келепира на търговеца или кулинарни тържества.

В момента, в който ние се намесим безогледно в улова или лова на даден вид животно, съвсем естествено то изминава пътя от застрашен, критично застрашен и се стига до неговото изчезване. Така се е случило с атлантическата есетра и шип от водите на река Дунав.

Останалите четири вида есетрови риби, моруната, руска есетра, пастругата и чига, са критично застрашени или влезли в списъка на застрашени от изчезване. Това, че са преживяли 200 милиона години и са връстници на динозаврите и живеят до 100 години не им помага в наши дни.

Както и за всички останали застрашени видове животни, така и при есетрите, човешката дейност е основен фактор да се стигне до реалната опасност, утре само на картинка или в препариран вид да показваме тези древни обитатели на нашата планета.

Кой е основният фактор на заплаха е трудно да се каже. Специално за река Дунав, изграждането на преградата при Железни врата не позволява миграцията им по реката и достатъчно места да изхвърлят своя хайвер. От 100 хиляди зрънца хайвер, на практика само едно дава риба, която влиза в морето при част от есетрите. Те достигат до полова зрялост на около 15 годишна възраст и се размножават през 3-4 години. Това още веднъж показва, че външната намеса е сериозен проблем.

Естествено, не само ограничаването на миграцията е проблем. Години наред значителен улов, бракониерство и замърсяване на водите на река Дунав също са причина да се борави в категориите на застрашени видове. Днес уловът е забранен. Забраната у нас е от 2011 година, а в Румъния от 2006 година. В края на тази година тези забрани изтичат, но данни, че популацията се е подобрила няма.

На този етап освен забрана за улов, което не е вълнувало никога бракониерите, последователни мерки на национално ниво от страна на всички държави от дунавския регион няма. Международната природозащитна организация WWF приключва тригодишен проект при който в Дунав бяха пуснати над 45 хиляди чиги. От организацията казват, че това не е решение, а тяхна инициатива да обърнат внимание на проблема и предизвикат по-активни действия и ангажираност на национално ниво. Проектът е финансиран по Оперативна програма “Околна среда”.

Ако никога не сте виждали как протича подобна акция, да пуснеш хиляди малки чиги в Дунав, това е интересно. Освен отгледани в рибарници, малките чиги трябва да отплуват в реката с отклонение в температурата от водата в която са транспортирани и тази в реката от максимално 1 градус. До тук не свършват опасностите. В реката ги очакват бързите и хищни щуки, а над повърхностна ято птици.

Това обаче се нарича естествен подбор и няма нищо с това, което причиняваме ние хората за да се води борба за оцеляването на малките чиги.