Остават много въпросителни около доставките на втечнен газ в страната, за които беше обявено, че са договорени по време на визитата на Кирил Петков във Вашингтон.
Първите два танкера от Съединените щати пристигат през юни, но към момента липсват подробности как количествата ще стигнат до нас. Вариантите са няколко.
Най-удобният и вече утвърден път е през терминала за втечнен газ при гръцкия остров Ревитуса. Един от Турските терминали край Мраморно море също може да приема втечнен газ за България, но София и Анкара все още нямат договори за подобна дейност.
От терминалите газът може да потегли по тръба към България. Интерконекторът с Гърция обче все още не е готов, така че може да се разчита на друга връзка - Кулата - Сидирокастро, казва експертът Пламен Петров.
„Проблемът е, че слотовете за разтоварване са резервирани. „Булгаргаз“ трябва да намери слот от някоя компания и да го откупи, за да разтовари”, каза Петров.
Използването на терминалите в Турция също е възможно, но за целта са необходими допълнителни договори между София и Анкара.
„В дългосрочен план е добре да се мисли за внос през Турция, тя има 4 терминали с много голям капацитет. И американската страна, и ЕС ще покажат България като една витрина - именно, че може да се мине и без руски газ”, казва Петров.
На страната ни са нужни между 15 и 20 танкера втечнен газ годишно, за да задоволим нуждите си.
Алтернативните доставки могат да поставят България в по-изгодна позиция и да доведат до по-ниски цени, смята икономистът. „Ако ние си вземем азерския газ, който е супер евтин, после вземем конкурентен втечнен газ, ние ще сме в много изгодна позиция с „Газпром“ да преговаряме за по-ниски цени. Няма да може да ни изнудва. Едно е да си монополист, друго е да има конкуренция”, казва Георги Ангелов.
България използва малко над 3 млрд. куб. м. газ годишно. Газовата връзка между България и Гърция може да се доставя точно такова количество.
