Висшият съдебен съвет не избра председател на Върховния касационен съд. След 10 часа изслушвания и дебати нито една от двете кандидатки не събра необходимите 17 гласа, за да поеме ръководното място.
Таня Райковска получи 15 гласа "за", 6 "против" и 3 "въздържал се". 9 висши магистрати гласуваха "за" Павлина Панова, 8 бяха "против", 7 се въздържаха.
Предстои да стартира нова процедура за избор на съдия номер едно, което означава, че трябва да бъдат внесени нови кандидатури, които да представят нови концепции. Законодателно е необходимо толкова време, че реално новата процедура ще стартира след изборите на 5 октомври.
До 20 ноември е мандатът на сегашния председател проф. Лазар Груев, който коментира случилото се днес като прецедент.
В същото време, служебният правосъден министър Христо Иванов коментира, че е имало подобни случаи и по-рано, като даде пример с избора на председател на Върховния административен съд.
Райковска е председател на Търговската колегия, а Панова– на Наказателната колегия във ВКС.
Въпреки обещанието на ВСС за максимална прозрачност при избора между кандидатите изслушванията и дебатите отнеха цял работен ден, без нито една медия да бъде допусната в залата.
Сред основните въпроси към двете кандидатки бяха уточненията на кои срички от фамилните имена да бъдат сложени ударенията, както и отварянето на кафенето и бъдещето на банковия салон в столичната Съдебна палата.
Предварителните очаквания бяха, че единствено Райковска ще събере необходимите 17 гласа, за да бъде избрана. Другият вариант, който и се случи, бе нито една от двете номинирани да не събере тази подкрепа и изборът да бъде отложен за след парламентарните избори на 5 октомври.
Съмненията за предрешеността на избора се засилваха от факта, че номинирането на Райковска се случи по същия сценарий, по който в края на 2012 г. бе избран главният прокурор Сотир Цацаров. И в двата случая кандидатурите бяха внесени първи в съвета, което според правилата им осигурява правото да бъдат гласувани първи.
При избора на Цацаров съдебните кадровици дори не пристъпиха към гласуване на другите двама номинирани – Галина Тонева и Борислав Сарафов.
В случая с Таня Райковска номинацията й бе внесена първа, макар че Павлина Панова първа получи официалната подкрепа на проф. Груев. Тя бе припозната като фаворит за поста и от съдиите във ВКС, които изпратиха примерен профил на следващия председател на съда във ВСС, който отговаряше изцяло на нейните професионални характеристики.
Райковска иска да издава сборници с тълкувателни решения
ВКС е уникален съд. Той се занимава и с правораздаване, и с тълкувателна дейност, а наред с това има възможността на сезира Конституционния съд. Това заяви кандидатът за председател на Върховния касационен съд Таня Райковска по време на изслушването си във ВСС.
Тя изтъкна, че е била административен ръководител близо 9 години, а освен това е и основател на Търговската колегия на ВКС.
Като постижения на съда, Райковска посочи тълкувателната дейност, а също и електронното разпределение на дела, въвеждането на нова деловодителна система, както и установяването на процент на натоварване на административните ръководители.
ВКС е едно от малкото съдилища у нас, които не използват разработения от Висшия съдебен съвет софтуер за разпределяне на дела Law Choice, чиято сигурност беше поставена под сериозно съмнение.
Като управленски проблеми пред ВКС Райковска очерта въпроса за самоиздръжката на съдебните палати, стопанисването на Съдебната палата в София, както и административния капацитет в системата.
Райковска предложи в екипа на ВКС да бъде включен специалист, който да следи за използвания език при изготвянето на проектите за тълкувателни дела, а решенията след това трябва да се събират в сборници.
Кандидатът за председател на ВКС бе заложила в концепцията си създаването на научно-консултативен съвет.
По отношение на обучението на съдиите, Райковска заяви, че е необходимо те да познават по-добре решенията и практиките на Съда на ЕС в Люксембург.
Тя отговори категорично положително на въпроса за това дали трябва върховните магистрати да бъдат атестирани. Според нея важният въпрос е кой ще ги атестира и по какви критерии ще ги атестира. Сегашната система за оценяване на работата на магистратите е критикувана заради прекалено занижени критерии.
Таня Райковска каза, че би реагирала ако се налага защита на конкретен съдия, но това означава аргументирано и след проверка. Тя разказа своя опит и припомни в годините назад по едно известно дело, по което постановила съдебен акт, разгледала делото публично.
„Тогава съществуваше невероятен натиск, крясъци под прозорците, звънене на моето семейство. Когато заседавала успяла да се справи, разказа тя и заяви, че решението е потвърдено и досега никой не го е оспорил”, посочи Райковска и допълни, че тогава също е имало ВСС и председател на съда, но никой не я защитил.
Панова иска аналитици към ВКС
Не можем да си позволим повече съмнения в качеството на българското правораздаване, защото това води и до понижаване на самочувствието на българските магистрати.
Това заяви кандидатът за председател на ВКС Павлина Панова по време на изслушването си във ВСС.
Според Панова, българското правосъдие има своите достойнства и те трябва да бъдат представени пред международната правна общност.
Като успех в работата на ВКС Панова посочи стройната система за случайно разпределение на делата, както и правилата за равномерното натоварване на съдиите.
Първата цел, която си постави Панова за подобряване на работата, е повишаването на отговорността на ВКС. "ВКС няма законодателна инициатива, но качеството му на висша съдебна инстанция, го поставя в убедителна и удобна функция да общува със законодателя и го сезира за някои неудачи, защото следи за еднаквото приложение на законите", обясни Панова.
Кандидатът за председател на ВКС подчерта, че е необходимо да има и експертно звено с представители на науката и изявени юристи, които да подпомагат ВКС в аналитична дейност.
За осигуряването на предвидимост на правосъдието, Панова предложи освен продължаването на тълкувателната дейност, да бъдат прегледани и старите съдебни практики. В концепцията на Панова бе заложено още повишаване на знанията на магистратите по право на ЕС и международен обмен, който да засили доверието в българските магистрати.
Кандидатът за председател на ВКС представи също така идеята си за създаване на аналитично звено към ВКС.
На въпрос за независимостта на магистратите, Панова припомни, че независимостта на магистратите в цяла Европа е обект на интерес, загриженост и на различни професионални организации.
Кандидатката за ВКС посочи, че ако, тя самата, ВСС и държавните институции по някакъв начин считат, че тази независимост е накърнена има не само национални, но и наднационални способи, с които да се потърси нейната закрила. Изслушването на първия кандидат за председател на ВКС продължи близо 3 часа.
