След победата в Унгария Никола Цолов стана първият българин, спечелил Формула 3. Срещаме ви с хората, които запечатват най-силните моменти на състезателя ни на пистата.

„Всеки път повече и повече и съм много благодарен на всички за подкрепата от България“, каза младият пилот след победата на пистата „Хунгароринг“ в Унгария.

Талантът потегли от втора позиция на стартовата решетка и почти веднага изпревари съотборника си в АРТ Лорън ван Хьопен.

Едни от най-паметните моменти на пистата запечатва обективът на фотографа Любомир Асенов.

Казва, че никога няма да забрави първата му победа - в спринтовото състезания на емблематичната писта в Монте Карло.

„Всички ревахме! Това е един момент на щастие, който е неописуем“, обясни фотографът Любомир Асенов.

Пътят на Никола Цолов започва от картинг пистата в София, където баща му го завежда.

По-късно момчето кара в малък отбор в Испания.

Снимка: Личен архив

Оказва се, че шасито на картинга не е случайно, тъй като е на двукратния шампион на Формула 1 и легенда в автомобилните спортове Фернандо Алонсо.

След като Никола става пети на световното през 2020 именно звездата от Формула 1 търси контакт с българската надежда.

Снимка: Личен архив

Така Никола Цолов става част от мениджърската компания на Алонсо и се открива пътят към Формула 4, а след това и към формула 3 и отбора, в който се състезава младият шампион.

„Това, че Фернандо Алонсо е застанал зад гърба на Никола Цолов е едно от огромните доказателства, че той е огромен талант. Откакто Никола е в този отбор, от две години, единствените победи са негови. Сменили са се четирима негови съотборници, а Никола запази мястото си в този отбор и показва, че има защо“, подчерта Любомир Асенов.

С фотоапарата си Спас Генев също улавя триумфа на Никола в Унгария. Той е и сред първите, които си разменят няколко думи с победителя. 

„Попитах го дали успява да осъзнае какво се е случило и той каза, че все още не точно. Бях много впечатлен, когато в края на миналата година направи среща с феновете и успяваше да ги предразположи. Те отиват при него, не знаят какво да кажат, стъписват се, а той успяваше да ги предразположи, да ги отпусне, да ги пита разни неща, за да могат да почувстват, че е нормален човек“, посочи Генев.