Параграф 12 в Закона за досиетата, който ограничава възможността да бъдат разкрити всички представители на разузнавателните служби, ще падне. „Връщане назад няма”, заяви в Народното събрание вътрешният министър Цветан Цветанов, независимо че част от групата на ГЕРБ в парламента е против осветяването на "ченгетата".
Ден по-рано депутатът от ГЕРБ Владимир Тошев съобщи, че ще търси възможност ревизия на закона, след като парламентарната подкомисия за контрол на спецслужбите изслуша шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и служба "Военна информация" към МО Драгомир Димитров и Веселин Иванов.
В закона, който е в сила от 2006 г., пише, че не се разкриват и публично оповестяват документи, което биха увредили на интересите на България в международните отношения и биха създали опасност за живота на дадено лице.
Според закона обаче първо се внася мотивирано предложение до Комисията по досиетата, а тя се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.
„Представете си, че излезе информация за лица, които са изведени зад граница, които са създали фирма и са свързани с военното разузнаване или по-специално с бившата ДС и бившата комунистическа партия. Защо това да не излезе, защо да не излезе и с какво нарушаваме националната сигурност”, запита Цветанов.
Трябва да има мотивирано предложение пред Комисията по досиетата, достатъчно добре обосновано и тя ще е тази, която ще прецени дали то съответства на изложеното в мотивите или просто ще го приеме за неоснователно и документите ще бъдат оповестени.
„Председателят на Комисията по досиетата и нейните членове в никакъв случай няма да нарушат националните интереси и ще запазят живота на всеки един, който работи за държавата и в момента изпълнява своите задачи”, зарече се Цветанов.
„Бившата Държавна сигурност е темата, която искам да затворим. Политическа партия ГЕРБ ще извърви докрай този изпит”, добави вицепремиерът. Той не пропусна да се заяде с бившия председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова.
Той разказа как досието на банкера Атанас Тилев е било унищожено. „Неслучайно тези, които са шефове на тези банки, в голямата си част са били съпричастни към бившата Държавна сигурност. Давам за пример Атанас Тилев – Банка за земеделски кредит (БЗК), обвинения за злоупотреби. Аз съм убеден, че и затова решението в съдебна зала не беше възможно да се гледа от по-високата инстанция поради стечение на обстоятелствата и решението, което беше взела Мирослава Тодорова като председател на Съюза на съдиите”, заяви Цветанов.
Разследването срещу Тилев се точи 7 г. През 2005 г. прокуратурата внася обвинителен акт срещу него в Софийския градски съд за това, че е прахосал 543 500 000 лв. от БЗК, тъй като не е положил достатъчно грижи за капитала като шеф на съвета на директорите.
Съдия Мирослава Тодорова признава Тилев за невинен 2 години по-късно. Въпреки протеста на прокуратурата, която иска да се бориза осъдително решение, делото не може да тръгне на горна инстанция, защото съдия Тодорова бави мотивите за присъдата си 4 г. Междувременно 15-годишната абсолютна давност за търсене на наказателна отговорност от извършване на деянието изтича на 17 ноември 2010 г.