Отбелязваме Деня на родилната помощ. За съжаление все по-малко са и бебетата, по-малко са и акушерките, в чиито ръце започва животът.
Раждаемостта през изминалата година продължава да е много ниска.
От 1990-та досега броят на акушерките е намалял 2 пъти. Само миналата година България са напуснали 500, а новите не запълват празнината.
Точно половин век дели Верка Деневска - Дочева от момента на първото израждане. Вече като пенсионерка, акушерката продължава да помага на жените за най-важния момент в живота им.
„Това, което се вижда в очите на родилката не може никой да го изпита, трябва да го види. Жената, когато роди очите й гледат толкова... така ви благодарят, така ви обичат”, казва акушерката.
Започва работа като акушерка в далечната 1964-та. Връщаме се към този момент в село Дъскот, когато в ръцете й са проплаквали десетки бебета. Родилното отдавна е закрито. Въпреки това в местното читалище празнуват.
Някои от жените разпознаха своята акушерка. Все по-рядко, обаче, Вера среща свои последователи.
Една от най-младите акушерки в столичната болница „Света София” е Теодора Маркова. Първият й работен ден е на 29 юли 2013-та.
„Никога няма да я забравя тази дата. За първи път поех бебе в ръцете си. Новият живот!”, казва тя.
Заедно с удовлетворението от работата обаче върви и мисълта за насъщния. Средната заплата в сектора е около 600 лева. Липсват ясни правила за израстване в кариерата и успехът е въпрос на шанс.
„Като цяло младите хора искат да имат висок стандарт на живот. Това е много отговорна работа, отговаряш за живота и на майката и на бебето”, обяснява Теодора Маркова.
Стажът й е само година и половина, но и тя като колежките си вече получава предложения за работа в чужбина. Решила е да остане. Засега.
