Военноисторическият музей отваря врати на 6 май с изложба, посветена на храбростта. Едва ли много хора знаят, че музеят сега се ръководи от две дами.
От черешово топче до ракетна установка - всичко, събрано от вековете военна история на България, се пази и управлява от две жени. И двете работят във Военноисторическия музей почти 30 години. Отговарят за над 1 милион експоната, повечето от които са безценни.
„Започнах с едни, които тогава ми се струваха най-гадните сбирки - инженерната и свързочната сбирка. Това, което държа, е една кирко-лопатка, италианска, от Първата световна война. С тези неща прекарах много време. Сбирката беше необработена. След което получих правото да обработвам едни от най-хубавите сбирки на музея - огромната колекция с отличия на военния музей, колекцията архив и карти и художествената колекция”, казва Соня Пенкова, директор на музея.
„В залата за Руско-турската война на един подиум беше сложен оригиналът на Самарското знаме - този ми е най-ранният спомен за военния музей. Баща ми ни водеше заедно с брат ми на всеки 3 март, когато можеше, защото тогава 3 март беше работен ден”, поделя и Даниела Ганчева, зам.-директор.
Всеки ден от живота им преминава край оръжията. Някой от моделите все още са на въоръжения в българската и в чужди армии.
Музеят е получавал най-различни дарения: като се започне от писма, снимки, седла и се стигне до много по-опасни предмети. „Един човек донесе една торба с бомби-бухалки. Като каза, че си е разчиствал тавана и ги е намерил. Доста проблеми ни създаде, докато ги обезопасим”.
Най-голямото изпитание се оказва преместването на музея в сегашната му сграда преди 13 години. Освен огромния фонд от експонати, трябвало да преместят и 260 танка, ракетни установки, бронетранспортьори и дори един самолет.
През 2014-та ще се навършат 100 години от указа на цар Фердинанд първи за създаването на Военноисторическия музей. Той става третия в страната след археологическия и етнографския музей. Но за първи път в историята си е управляван от жени.
