Езерото Панчарево – място за разходки, отдих, спорт и култура. От десетилетия то е притегателна точка за хиляди софиянци. В миналото е домакин на световни първенства, а през последните години е сцена на Софийската опера и балет. Там се провеждат тренировки по гребане и състезания по бягане. Хората в региона обаче са притеснени, че езерото се намира в екологична криза.
Килим от водорасли, боклуци и изливане на отпадни води. Ще се превърне ли Панчарево в блато, превърнало ли се е вече? Може ли да изчезне напълно и има ли мерки, с които да бъде спасено? Уеб редакторът Джейн Димитрова на btvnovinite.bg и мултимедийният репортер на bTV Ладислав Цветков потърсиха отговорите на тези въпроси.
Езерото Панчарево всъщност е язовир, а според приложение 1 към Закона за водите той е един от комплексните и значими язовири, наблюдавани от Министерствтото на околната среда и водите. Язовирът не е предназначен за питейно-битово водоснабдяване, а за напояване и промишлени нужди.
Три министерства, администрации към тях и община стопанисват язовира. През 2020 г. земеделското министерство провежда обществена поръчка за изработване на проект за почистване на чашата на язовир "Панчарево" от наноси, който е на стойност 184 000 лева.
Избрана е фирма, която е изработила проекта и решението на министерството е проектът да се приложи. Общата му е стойност е 12 млн. лв. по цени от 2021 г., а те вече не са актуални.
Сдружение за развитие на Кокаляне и Панчарево е прегърнало каузата да спаси езерото. По-активните граждани го създават в края на 2017 г. – началото на 2018 г. по повод честите прекъсвания на тока в района.
„180 000 лева са платени за един проект, който ако не бяхме ние да бутаме, за да се случва нещо, щеше да потъне в нечие чекмедже. Както се случва с много други проекти, за които е платено и не се движат по-нататък. Буквално едни пари, изхвърлени в кофата. Има срокове, които ако се пропуснат, проектът цялостно ще трябва да се актуализира. Това ще струва допълнително пари на данъкоплатците и цялата процедура ще се удължи“, казва Галина Бел, председател на Управителния съвет на сдружението.
Пламена Петрова, която е треньор от 15 години, ни разказа какви са предизвикателствата, пред които се изправя с детско-юношеските групи, с които всеки ден тренира на Панчарево.
„Горната половина вече е много плитка, обрасло е с водорасли. Тук при нас вече и в по-дълбоката част също е сериозен проблемът с водораслите. Вече започват да обхващат брега. Това е сериозна пречка за нормален тренировъчен процес“, казва тя.
„Спортните клубове много добре обезопасяваме тренировъчния процес. Но ако някой падне във водата – дори да е пешеходец, той ще се удави сред водораслите, защото плуването там е невъзможно. Децата ни са със спасителни жилетки, всички имаме моторни лодки, но въпреки това съществува тази опасност. Многократно сме сигнализирали“, разказа още Пламена и показва как се вадят водораслите, които блокират тренировъчните дейности.
„Това е проблемът – вадим от водата, сушим на брега и изхвърляме в контейнерите. Много са тежки, когато са мокри. Но няма кой – ние сами си помагаме“, посочва Пламена.
„Доста е трудно, когато детето се е обърнало близо до водорасли, да отидем с моторната лодка. Трябва малко да поплува, за да можем да го качим и да го извадим. Начинаещите деца трябва да гребат близо до брега, а брегът е обхванат от водорасли“, допълва още тя.
Отношение към трениращите деца взимат и от Сдружението за развитие на Кокаляне и Панчарево. Те са притеснени от намаляването на обема на водите.
„1 млн. кубически метра вода липсват, губят се, защото наносите се вдигат, а обемите на водата намаляват. Ако продължава в този дух и не се почисти, езерото в скоро време ще изчезне. Тук на места вече е като блато. Просто е блато“, казва Галина Бел.
„В първа фаза на проекта са оценени наносите, които са в размер на около 700 000 куб. метра. Първата фаза включва почистване на около 180 000 куб метра. Говори се за наноси, но това всъщност е един ресурс – състоят се от органична маса, която са много хубава почва, също има баластра и чакъл – строителен материал, водорасли, които подлежат на преработка чрез компостиране“, обяснява инж. Орлин Диков, който е жител на Панчарево и отблизо се запознава с проекта за почистването на езерото.
Кметът на район „Панчарево“ Николай Гюров определя езерото като шедьовър, но също признава за проблема с наносите в него.
"Послените проекти показват, че има наноси около 1 милион кубични метра - речни наноси и речна баластра. В опашката на езерото се наблюдава заблатяване, предизвикано от наносите. Усилията на гражданите, местната власт и отговорните институции имат отговорност да се справят с това предизвикателство - а именно езерото да бъде почистено", посочи Гюров.
През ноември 2022 г. в езерото са пуснати 15 000 риби, които да изядат част от водораслите в него. Големите очаквания на хората в региона обаче са за проекта за почистване на чашата на езерото.
Попитахме Министерството на земеделието направени ли са вече актуализациите на количествено-стойностната сметка на проекта и докога се очаква да се премине към почистване на езерото. Оттам ни отговориха:
"Към настоящия момент изготвения от проектанта работен проект е предаден в Министерство на земеделието, като общата прогнозна стойност на дейността по почистване на язовир „Панчарево“ от наносни отложения е в размер на 12 330 130 лева без ДДС. Прогнозната стойност е относима към цените за 2021 г., но предвид настоящата пазарна ситуация, цените на горива и др. ресурси проектът ще трябва да се актуализира по отношение на стойността на същия с цел да не бъде компрометирана процедурата по възлагане на обществена поръчка. Основен проблем за реализацията на проекта е съгласуването и осигуряване на депа за наносните отложения".
Съгласно представената от проектанта оферта е одобрено актуализирането на проекта. Срокът за изпълнение му е 100 дни от датата на възлагане – 11 януари 2023 г.
Към 28 март вече са изминали 76 дни от този срок за изпълнение.
