Една четвърт от 15-годишните в България са както жертви, така и извършители на тормоз. Данните са на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 2023-та година.

Педагозите често не осъзнават сериозността на проблема. Младежите, участващи в конфликти, все по-трудно общуват и все по-рядко разкриват емоциите си.

Според дванадесетокласничката Ралица тормозът между ученици вече не е само в класната стая. И не е само физически.

„Не е толкова физически, колкото е вербален, в социалните мрежи. Случва се много по-тънко, но и много по-обидно. Защото там всичко излиза наяве“, разказва тя.

Ралица е ставала свидетел на напрежение между връстниците ѝ.

Ежедневно: Над един милиард деца стават жертва на насилие

„Случвало се е, например, някой да започне нов бизнес в Инстаграм, да си направи подкаст или Youtube канал и хората да му се подиграват, да му пишат хейт коментари“, добавя тя.

Тормозът в или извън клас може да засегне децата по много и негативни начини, казват авторите на проучването, представено на конференция „Умения за иновации в образованието“.

Липсата на осведоменост или разпознаване на тормоза са сред основните пречки за спирането му. А според подрастващите - учителите са все по-малко грижовни.

Сигнал за насилие: Удрял ли е управител на хотел с юмруци деца?

Тези и още дънни от доклада ще бъдат анализирани от министерството на образованието.

„Както, за да се направят изводи какво се случва в училище, така и да се търсят дългосрочни мерки за подобряване на средата - на нейната позитивност, на възпитаване на децата на определени чувства, да опознават себе си, да зачитат другите“, обясни министърът на образованието проф. Галин Цоков.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш