След като изведе България до полуфинал на Олимпиадата, капитанът на националния отбор по волейбол Владимир Николов напуска тима, за да продължи кариерата си само в клубния си отбор „Галатасарай".
Така на 35 години след 15 години в националния отбор , капитанът на националния отбор по волейбол Владимир Николов каза: Край.
Владимир Николов: Ако тръгна да правя равносметка, има и силни и слаби моменти, но аз съм убеден за себе си, че във всеки един мач независимо през кои години аз съм давал всичко за националния отбор.
Стоян Георгиев: Мислиш ли че протеста на Радостин Стойчев и на Матей Казийски е справедлив и че си струваше да не бъдат част от отбора?
Владимир Николов: Щом са протестирали, значи са вярвали, че е справедлив. Това, в което аз съм убеден , което съм убеден като част от този национален отбор, като българин е, че не му беше времето. Не на протеста.... на бойкота! Протестът е да си изкажат мнението свободно, защо не? Но не беше моментът това да се прави преди Олимпиадата.
Стоян Георгиев: Приемаш го като предателство преди такъв важен форум?
Владимир Николов: Ти го каза. Но на нас Стойчев не ни трябваше, на нас ни трябваше Матей, а Стойчев направи така, че Матей да не дойде.
Стоян Георгиев: Дали е логично да се промени нещо от начина, по който се управлява този спорт?
Владимир Николов: Според ме безгрешни хора няма, хората от федерацията има неща, за които могат да търпят критика. Има неща, които биха могли да се подобряват, но предвид показаните резултати ... тези резултати са направени под ръководството на федерацията, не са направени въпреки федерацията. Така че това, което се постига не е случайно.
Стоян Георгиев: Мислиш ли, че България може да бъде наречена волейболна нация или по-скоро като има успехи, става мода повече хора да посещават волейболни мачове?
Владимир Николов: Когато в България нашите футболисти направиха онова незабравимо лято през 1994 година, волейболът също беше на четвърто място 17:16 в света, но никой не се интересуваше от волейбол. Сега го няма футбола, баскетболът, когато се класират на европейското първенство вече е голям успех. Докато волейболът все още дава резултат и е повод за една национална гордост. Аз смятам, че България е волейболна нация поради простата причина, че в България се раждат добри волейболисти, раждат се хора, които играят волейбол.
Стоян Георгиев: Как се случва така, че от първенство, което не е особено блестящо, има малка посещаемост, няма големи спонсори, излиза национален отбор, който може да победи всеки един отбор в света?
Владимир Николов: Това имам предвид, че България е волейболна нация, че се раждат волейболисти. Защото първенството ни е на светлинни години от водещите европейски първенства
Стоян Георгиев: Това клише „държавна политика да бъде спорта" какво означава или всичко в крайна сметка се развива спрямо интереса от страна на спонсорите и всичко е пазар? Може ли държавата да контролира един спорт да се развива масово или това се случва естествено и няма как да очакваме да бъде контролирано държавно?
Владимир Николов: Ние се класирахме на Олимпиада благодарение на държавното финансиране, което ни позволи да имаме два олимпийски квалификации в една година. Това са пари, осигурени от министъра на спорта и Бойко Борисов. Това е организацията, която създаде БФБ, за да бъде купена тази квалификация пред родната ни публика, идеалните условия, които ни бяха създадени доведоха до там, че нашият щаб да си свършим работата и класирането да бъде факт. Без който и да е тези четири компонента - финансиране, държавно финансиране, организацията, щаба и състезателите, нямаше да има класиране. Ако Бойко Борисов не беше разписал финансирането, можеше да не се класираме, нямаше да го има този резултат. Ако федерацията нямаше връзките и позициите в международната федерация, можеше да не ни дадат тази квалификация. Това не е тайна.
Стоян Георгиев: Всички спортисти и ръководители много благодарят на премиера и на правителството, но същевременно нещата, които са направени, са на представително ниво, но масово в спорта мислиш ли, че се е променило през последните 20 години? Говорим за достъпа на всеки един млад човек, на всяко едно дете до спорта във всеки град, село?
Владимир Николов: Ако погледнем по-големите градове, областните градове две трети нямат волейбол. Смятам, че в момента нещата започват да се движат в правилна посока. През последните 20 години не се обръщаше никакво внимание на детскоюношеските школа и се караше на това, което е останало. В момента започват да се модернизират площадки по училища. Това са условия, които след години ще дадат резултати със сигурност. Сега започват да се правят доста стъпки в правилна посока и от министерството, и от правителството. Министър Дянков обеща, че ще има доста големи суми, които ще се отпускат за изграждане на детско-юношески школи. Това е начинът.
Стоян Георгиев: Колко пари изкарват волейболистите?
Владимир Николов: Един волейболист получава 10 пъти по-малко от един футболист. Най-добрите волейболисти получават 10 пъти по-малко от средни футболисти. Във волейбола всички са аматьори. Във волейбола няма професионалисти. В Италия има много строго прецизиране какво означава аматьор, какво означава професионалист. Ние сме аматьори. В Италия във волейбола сме аматьори, в баскетбола и футбола са професионалисти. Това се отразява върху осигуряване, медицински осигуровки. Така че във волейбола сме аматьори в цял свят.
Стоян Георгиев: Интересът към волейбола в Италия или Франция, където си бил, на ниво град ли е, защото в по-малки градове се развива, или е толкова силен на национално ниво както тук в България?
Владимир Николов: Не, не. В България това е феномен. В България това се получава, може би защото волейболът е единствения колективен спорт, който е на едно добро ниво.
Според мен това, което трябва да се направи и аз лично получих уверение от президента Плевнелиев, че ще има закон за спорта. Ако има закон за спорта, като цяла спорта в България ще се развива. Защото това ще гарантира, че фирмите ще им е по-изгодно да инвестират в спорт, отколкото да плащат данъци. Това ще гарантира като цяло развитието на спорта. Нещата, които се правят за волейбола в последните години са доста и са положителни. Първото е създаването на база. Тази зала, това прекрасно съоръжение ни помогна да имаме олимпийска квалификация и финали на световна лига и втори световни квалификации. Това е без прецедент в историята.
Стоян Георгиев: Като човек на 34 години сигурно вече си мислиш какво ще правиш след като спреш да играеш волейбол? Работил си, живял си в 3-4 страни, къде виждаш живота си?
Владимир Николов: Аз искам да живея в България, но за мен най-важното е да има работа, за да мога да осигуря необходимия стандарт на моето семейство. А дали това ще бъде възможно в България - не знам, тъй като аз си задавам въпроса всеки ден - какво ще правя, след като свърша да играя волейбол, така че да ми плащат. Всеки ден си го задавам въпроса - буквално. И все още не съм намерил отговор. Опитвам се да си избистря за себе си някакви идеи, но така или иначе единственото нещо, от което разбирам това е спорта и в частност волейбола и ако е нещо насочено в тази насока няма да започна от нулата. Надявам се в деня, в който спра да играя волейбол, да мога да върша нещо в България, свързано с волейбола, което да ми позволи да живея достойно. Мениджър - възможно. Треньор - едва ли. Това е темата, за която съм подготвен. За всичко останало трябва да започна от нула, което няма да е много лесно.
Днес Владимир Николов заминава за Турция, където се присъединява към своя нов клуб - "Галатасарай" от Истанбул.
