Върховният касационен съд потвърди решението на по-долната инстанция за година и половина условно наказание на Бисер Андреев за причиняване при управление на МПС на смъртта на двама души на бул. „България“, съобщават на сайта на ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по жалби на подсъдимия Бисер Андреев и на четирима от частните обвинители срещу по-ранното решение на Софийския апелативен съд.
Инцидентът е от лятото на 2011 г., когато подсъдимият е бил на 23 г.
Негови жертви станаха 34-годишният Николай Спасов и 39-годишната му приятелка Паола Тодорова. Двойката, която по това време върви по тротоара на бул. "България", загива на място. В началото на процеса имаше съмнения, че прокурорският син е участвал в автогонка, заедно с друг младеж, като и двамата не са успели да овладеят автомобилите си.
Три години след инцидента и неколкократни отводи на прокурорите, делото стартира едва през 2014 г.
Първоначално градският съд осъди Андреев на 3 г. условно за причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС. На втора инстанция присъдата беше изменена и деянието стана по-леко наказуемо: „причиняване при управление на МПС на смърт на две лица, като деецът е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалите“.
Сега тричленката на ВКС потвърждава решението на второинстанционния състав.
„Подсъдимият Андреев е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в управление на МПС със скорост над максимално позволената за конкретния пътен участък, при мокра пътна настилка, което е довело до загуба на контрол над органите за управление на автомобила. Тези нарушения са взаимно свързани и съвкупно са допринесли за настъпването на общественоопасния резултат“, пише в решението.
В решението на ВКС се посочва, че от фактическа страна е безспорно, че свидетелят Людмил С. е ускорил движението на лекия си автомобил, когато е бил изпреварван от автомобила, управляван от подсъдимия Андреев. С това свидетелят Людмил С. е допуснал нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, който задължава водача на изпреварваното превозно средство да не увеличава скоростта.
Според върховните съдии доводът на прокурора, че подсъдимият следва да носи отговорност за собственото си поведение е принципно верен, но ако свидетелят Людмил С. бе привлечен към наказателна отговорност, тогава и той би понесъл последиците от причинения престъпен резултат.
Поискал ли е да помогне?
Не е основателна и тезата за неправилна интерпретация на разпоредбата на чл. 343а от НК за оказване на помощ на пострадалите, смятат съдиите.
Те посочват, че изискванията на законодателя за прилагане на привилегирования състав са две – помощта да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, и деецът да е бил в достатъчна степен активен в действията си по поддържане живота на пострадалия.
В настоящия казус и двете предпоставки са налице. Безспорен факт е, че пострадалите са били живи към момента на обаждането до телефон 112, инициирано от Бисер Андреев, става ясно от решението.
Смекчаващи вината обстоятелства
По отношение на наложеното наказание в мотивите се посочва, че правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са преценени чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление, младата му възраст към момента на деянието, данните за упражняван от него общественополезен труд, положителните характеристични данни, значителното съпричиняване на съставомерните последици от другия водач, който не е привлечен към наказателна отговорност и продължителността на наказателното производство.
Съставът на ВКС споделя извода на САС, че срокът на разглеждане на наказателното производство над 8 години се явява неразумен според Европейската конвенция за защита на правата на човека, независимо от сложността на делото.
Тези данни, в съчетание с демонстрираното от него съжаление, подкрепят направената констатация, че поправянето на подсъдимия може да бъде постигнато и без отделянето му от обществото. Наред с това, не бива да се забравя и констатираният неразумно дълъг срок на разглеждане на делото, коментират от съда.
